Книгата е свързана с желанието на човека да създаде дълготрайни документи, които да съхрани във времето. Камъните, по които хората в Античността са изобразявали различни знаци, се смятат за първите книги. Използвали са и други материали – пергамент, папирус, дървени и глинени плочки преди да открият хартията.
През осми век арабите възприели метода за произвеждане на хартия от китайците и го разпространили в Европа. Започнал възходът на европейските градове, а с това се променили и условията за производството на книги, както и тяхното влияние върху хората.С появата на първите университети се зародила и нуждата на студентите и преподавателите от специализирана литература. Развитието на търговията и буржоазията довело със себе си нуждата от специализирани и основни текстове. Професията на продавачите на книги ставала все по-важна. Търсенето на книги увеличило тяхното предлагане.
След изобретяването на технологията на принтирането от Йохан Гутенберг около 1440 г. книгопечатането се превърнало в масово производство, достъпно за все повече хора. Цената на всяка отделна книга значително намаляла, което спомогнало за дистрибуцията на изданието. Печатната книга такава, каквато я познаваме днес, датира от 15 век. Книгите, отпечатани преди 1 януари 1501 г. , се наричат старопечатни.
В миналото книгата е била основен източник на знание, развлечение, информация за читателя. Тя е една от първите медии. Книгата преодолява пространството и времето, съхранява смисъла и го предава на този, който може да разчете кодовата система, т.е. може да чете. Но, за разлика от останалите медии- печат, радио, телевизия, а сега и интернет, информацията на книгата не се променя, а същевременно с това е винаги актуална.
Книгата залага на нещо трайно, независимо дали ни информира, забавлява, натъжава, замисля или просто ни ориентира в някаква ситуация. Книгата е нещо, към което човек може да се връща отново и отново, защото житейските случки, споделеният опит и различният поглед са винаги интересни за нас. Не е особено вълнуващо да препрочиташ стар вестник, пък и не познавам много хора, които да имат имат нуждата да го правят, но се сещам за много книги, които с удоволствие пак бих прочела, за да вникна по-дълбоко в тях, за да си взема още нещо оттам. За хората, които обичат да четат четенето е ритуал, прелистването на страниците не може да се сравни по никакъв начин с „цъкането” на мишката.
За разлика от другите носители на информация, книгата има дълъг жизнен цикъл. Всъщност всяко отделно заглавие има свой собствен живот. Той може да бъде по-къс или по-дълъг, да се влияе от присъщи само за него черти (например ако заглавието остарее или ако конкуренцията го измести от пазара). Обикновено колкото по-стара е една книга, толкова е и по-скъпа. Има издания, за които запалените колекционери заплащат баснословни суми. Книгата е не е само духовно богатство.
Наскоро попаднах на интересен въпрос: Книгата конкуренция ли е на останалите медии? Мисля, че няма смисъл от сравнения, тъй като функциите на книгата са съвсем различни. Книгата не може да предложи нищо на потребителя от това, което останалите медии могат, както и те няма как да „отнемат“ нейните почитатели. Радиото се слуша, телевизията се гледа и слуша, в интернет се прави всичко, но то е опосредствано от компютъра, вестникът се чете, но не така,както книгата.
Тя не предлага актуалните новини на деня, съпроводени с любопитни снимки, написана е от автор, предлагащ по-обемно четиво, на което читателят се радва за продължителен период от време. Книгата може да се чете бавно и това да не пречи на възприемането на информацията, смисълът не се накъсва. Книжното издание не може да ти предложи глас и динамичен образ, които да възприемеш наготово.
В настоящето конкуренцията не е чак толкова между книгата и останалите медии, а е по-скоро между книга и книга...
Защото печатната книга е в криза, откакто се появи дигиталната книга. Все повече хора предпочитат да не плащат за традиционна книга или да дадат много по-малко от реалната цена на продукта, затова просто си го изтеглят или поръчват от глобалната мрежа.
В книгоиздаването основен въпрос е какво мислят читателите, купувачите на книги. Важно е отношението към хората, дали то отговаря на изискванията им, как книгата достига до тях. Читателите са доволни, когато продавачите на книги са любезни и информирани.
САЩ са първенци в дигитализацията на книги: пазарът на електронни книги там достигна до 1 милиард долара за 2010 година, според проучване на Forrester Research. Експертите сериозно предупреждават книгоиздателите, че трябва да се вземат мерки и да се започне адаптация към променящия се пазар.Вицепрезидентът на Forrester Research- Джеймс Мак Куийви е категоричен, че динамичното преобръщане на пазара към цифровизация ще се случи много по-бързо в книгоиздаването, отколкото в останалите области на медийния бизнес.
Неблагоприятното положението на книгата в Америка е свързано с маркетинга на книгата. В книгата на Патрик Форсайт и Робин Бърн „Маркетинг в книгоиздаването“ проблемът е дефиниран много ясно. Въпреки всичките си преимущества книгоиздаването не може да се похвали с особено новаторство и сякаш не е бизнес, обърнат към бъдещето. Маркетингът е свързан с нововъведения, с творческо начало и нетрадиционни идеи във всяко ниво и всяко звено на издателската дейност. Именно това диференцира пазара, такъв подход гарантира успех. Най -добрият отговор от страна на засегнатата печатна книга от нововъведенията е да се бори срещу тях с други нововъведения. Най- популярните начини в момента са свързани със заглавието, формата, стила на оформяне на корицата, нов начин на разпространение или просто „имитиращ“ маркетинг („me- too”, когато се копират идеите на конкуренцията).
За да се развива книгоразпространението и да има интерес от страна на потребителя трябва да се правят проучвания. В по-развитите страни издателствата наблягат на маркетингови проучвания. Продажбите на книгите зависят от това, тъй като конкуренцията на пазара става все по-голяма и за разработването на нов продукт са необходими внимателно обмисляне и пазарно прицелване. Производството все повече се ръководи от клиента.
В сравнение с маркетинговите бюджети на други индустриални сектори, бюджетите за книгоиздаване обаче изглеждат малки. И все пак издателите трябва да продават на ефектни цени, така че да се осигурява максимално бърза възвращаемост на инвестициите. Специално в Щатите трудностите са следствие не само от разрастването на новите технологии. Има промяна в начина на ценообразуването, наложено от Споразумението на книжната мрежа NBA (Net Book Agreement). Преди единствено издателят е носил отговорност как неговите продукти ще се появят на пазара, вече не е така. Промяната влияе на издатели и автори, както и на всички търговци на едро и дребно.
В Европа дигитализацията на книгата не изглежда чак толкова масова. В статията си „ За бъдещето на книгата“ доц. д-р Милена Цветкова пише:
„Да, към момента в Европа опитите да се издават електронни книги са семпли и боязливи. Всички издатели чакат, ослушват се. Може би ги е страх, че и е-книгите ще последват краткия живот на mp3-ойките в резултат на бързия триумф на плейърите. Може би са предпазливи, защото все пак работят, за да печелят, а книгите не са като музиката – свалянето на “нелегални” mp3-ойки популяризира изпълнителите и ги радва с повече печалби от концерти. Докато качената в интернет версия на писмено произведение издателите усещат като заплаха за печатния му оригинал. „
Лично аз мога да споделя, че книгите в няколкото развити европейски държави, в които съм била, са изключително скъпи. Понякога няколко пъти по-скъпи от книгите, които се продават в България. Тук книгите все още се предлагат на достъпни цени. Забелязва се възроден интерес към книгата. Мога да дам примери от собственото ми обкръжение, тъй какво се случва там знам със сигурност. В София отвориха врати две много интересни кафе-книжарници, каквито доскоро бяхме гледали единствено по филмите. Едната се казва Paper Cake и се намира на ул. Раковски, а другата е на последния етаж на Orange Book Store на ул. Граф Игнатиев. Споменавам ги, защото много обичам да ги посещавам -можеш да си поръчаш нещо за пиене и да останеш колкото поискаш да си разглеждаш книжки по твой избор (подобно на библиотека всичко е тематично разделено и подредено, но разликата е, че в кафе-книжарницата можеш спокойно да се събираш с приятели и заедно да обсъждате интересна тема, без да притеснявате останалите посетители. Почти винаги няма свободни места и като се огледам виждам предимно млади четящи хора или такива, които с ентусиазъм разглеждат и обсъждат различни книги.
Изследванията дали българинът чете и колко да доста противоречиви. Ето какви резултати посочват от Алфа Рисърч з 2009 г. :
КОЛКО ЧЕТАТ БЪЛГАРИТЕ
Не четат изобщо 27,4%
Всеки ден 9,5%
Всяка седмица 15%
Четат по препоръка от приятел 61%
По препоръка на учител 1%
Според Националния статистически институт в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на всеки българин се е падало по-малко от една книга и по 47 вестника през 2009 г. Броят на заглавията при книгите и вестниците намалява през миналата година спрямо 2008 г.
И така нататък..изследванията, които разгледах, не ми помагат кой знае колко да заявя, че българинът не може без книга. Затова моите аргументи са лично-емоционални. Смятам, че бъдещето на книгата се определя от нейното настояще.
Дали ще е печатна или електронна книга – това го избира потребителят. Който иска да си пази очите и да помага на авторите да оцеляват, ще си купува книга, както правят традиционните читатели. Но за бъдещето са важни младите хора- те го изграждат.
Бъдещето на книгата? Ами то зависи от нашето бъдеще- докато има читатели, ще има и книги, всеки сам избира колко и как ще чете, важното е да се чете.
Не мисля, че книгата ще изчезне просто ей така, а също така не съм чувала досега да има сдружения от сорта на „Да помогнем на електронната книга да замести печатната“, по-скоро обратното. Много хора не искат това да се случи. Така че за в бъдеще ни чака разнообразие...
Използвани източници:
Смит, Крис Коноли. Финансово управление за книгоиздатели.
Форсайт, Патрик. Бърн, Робин. Маркетинг в книгоиздаването.
Цветкова, Милена. Идеята – първата медия.
Цветкова, Милена. За бъдещото на книгата.
