„Поведението- това е огледало,
в което всеки показва своя облик „
(Гьоте)
Откакто съществува, човек се държи по някакъв начин- съзнателно или несъзнателно. Говори, мълчи, движи се, извършва характерни само за него движения. Поведението е основен предмет не на една област от човешката мисъл – с него се занимават психология, литература, философия, религия, изкуство…
Немският писател, поет, хуманист, драматург, учен, политик, философ…Йохан Волфганг фон Гьоте пише в един от сто и четиридесетте си тома труд, че „поведението е огледало, в което всеки показва своя облик”. Огледалото като сравнение в този цитат не е случайно използвано. В поведението на даден човек може и да се срещнат характерни непроменливи белези, но като цяло то се мени. Всеки път е различно и зависи от възникналата ситуация, в която човек участва.
Непредвидените , инцидентни събития най-непринудено разкриват човешката същност. Тогава отпадат предварително създадени маски „реагирам, както искам другите да ме възприемат”. Примери за неподправено поведение могат да се наблюдават, да кажем, по време на пътуване, когато опознаваш по-добре някой, с когото пътуваш. Пътуването е низ от различни места и случки, на които попадаш в определени моменти, те те поставят в различна от обичайната ежедневна среда и те карат да се държиш по-естествено, изпъквайки с истински черти от характера.
Поведението се мени както настроението, образът в огледалото също, и отразява това, което се явява отсреща му. Дори визуално всички изглеждаме различно всеки ден. Ако се вглеждаме по-често, може да не установяваме значителна разлика във външния си вид, но, ако пропуснем за известно време да се погледнем в огледалото, ще останем изненадани от промяната. Огледалото на поведението правдоподобно отразява нашия образ като деца, след това като юноши и по-нататък в житейски ни път. Човек проявява различни черти на възрастта, които се развиват и обогатяват с течение на времето и опита. Променяме се заедно с нашето поведение.
По този въпрос в есето си „Защо социализъм?”, написано и публикувано в печата през 1949 г., Айнщайн пише следното:
По рождение човек наследява биологическа същност, която ние трябва да считаме за фиксирана и неизменна, включвайки естествените пориви, които са характерни за човешкия вид. В допълнение, по време на своя живот човек придобива културна същност, която усвоява от обществото чрез комуникация и много други видове влияние. Точно тази културна същност с течение на времето се променя и определя до голяма степен отношенията между индивидите в обществото. Чрез сравнително изучаване на така наречените примитивни култури, съвременната антропология ни учи, че социалното поведение на хората може силно да се мени, а в зависимост от преобладаващите културни образци и типове организация на обществото”.
Айнщайн нарича поведението „културна същност”, което се доближава до морала като установена наука за поведението. Според морала съществуват общоприети норми и стандарти, които легализират поведението като правилно или неправилно, позволено или непозволено. Хората оценяват дали даден човек се държи приемливо въз основа на социални норми, които регулират поведението, упражнявайки по този начин контрол върху човека. Обратното на това е анархия. Всяка култура съгражда писани и неписани правила на поведение, за да впише индивида в себе си и по този начин да избегне безредието.
Поведението на хората от източните култури се различава коренно от това на западните. Според Самуел Хънтингтън след края на Студената война се оформят седем основни цивилизации. Това са китайската, японската, индуистката, ислямската, западната, латиноамериканската и африканската. Разбиранията на всяка отделна цивилизация за поведение са различни, затова се получава така нареченият „сблъсък на цивилизациите”. Той противопоставя хора, неразбиращи кода на поведението на другия.
Сблъсък между отделен тип поведения може да се получи и вътре в културата, когато се срещнат два различни типа поведение и не се направи компромис. Тогава всяка от страните възприема своите постъпки като правилни и не може да разбере и приеме тези на „врага”. Това се случва при силно изразени индивидуалности, считащи себе си за най-прави, най- добре постъпващи, изглеждащи и т.н. Хора, неспособни да разберат и оценят различието на другия като обогатяващо света.
Когато подобни хора попаднат в група, те трудно се адаптират към нея. Налага се тяхното поведение да бъде подложено на специално внимание и ,ако е възможно, да се приобщи към заобикалящата среда.
Действията на отделния индивид са особено важни за организационното поведение. Това е научно направление (дисциплина), което се занимава с разработването, предсказването и контрола на човешкото поведение. Всеки един член на организацията допринася за нейната ефективност. Поведението на хората като индивидуални личности, техните ценности, умения и настроения трябва умело да бъдат приобщени към същността на организацията. Организационното поведение изисква социализиране на всеки член към груповите норми и ценности.
Организациите се създават там, където усилията на отделния индивид не с достатъчни за постигането на определени цели. Обединението на повече хора създава трайна група, която започва да работи като един механизъм по осъществяването на поставени задачи. В процеса на работа хората показваме собствения си облик, който обогатява общия образ на организацията, в която изпълняваме своята социална роля. Задълженията са разпределени между служителите в зависимост от това, което всеки може да прави, поведението се определя от функциите на единицата в общото цяло.
Съществуват различни типове хора, които притежават характерни мисловни и поведенчески черти, според които реагират по различен начин на действителността.
Карл Густав Юнг определя четири общи психологически типа:
мисловен, сетивен, решителен и възприемащ.
Според поведението на даден човек можем да отгатнем какъв е, имайки предварителна информация за особеностите на типа му, да общуваме по-успешно с него.
Познавайки общите характеристики на отделния тип човек, можем да предвиждаме това, което той ще направи. Наблюдението е важна част от установяването на характерните белези, помага ни да заемем позиция, която ще ни помогне да осъществим успешна комуникация с човека отсреща, например при интервю за работа, при бизнес срещи и други формални срещи.
Конкретното поведение на предприемача като човек, който поема и управлява риска, е един от компонентите на културата на предприемачеството. Правилата и нормите за поведение трябва да се спазват от всеки, който иска да се впише в моделите на социалната група или на обществото, в което съществува. Ако знаеш за другия какъв е, без да го познаваш,само от наблюдение, значи можеш да получаваш информация от невербалното му поведение. В разпознаването на хората влагаме усилия и познания, разчитаме знаци и символи.
В книгата си „ Фрагменти на любовния дискурс” Ролан Барт пише:
Но за мен, влюбеният субект, всичко ново, всичко объркващо бива прието не под формата на факт, а под формата на знак, който трябва да се изтълкува.
И не само за влюбения, като че ли това се отнася за всеки субект- да възприема случващото се като знак, който трябва да се разчете, за да се разбере. В този смисъл човешкото поведение може да се разгледа като система от знаци, които подаваме на другия по вербален или невербален път, за да бъдем разбрани. Понякога думите не са еднозначни, а трябва да се тълкуват по-внимателно, а невербалната комуникация между хората изисква познания, за да получиш предаденото съобщение без да сгрешиш смисъла. Самият Барт пише, че „най-болезнените наранявания идват много повече от това, което човек вижда, отколкото от това, което знае”. Поведението на другия ни помага да вникнем в неговия облик, да го опознаем като разберем какво чувства и мисли, но не е изключено то да ни поднесе лъжливи данни, които да ни накарат погрешно да изтълкуваме някакъв факт.
Не е задължително вербално да общуваш с някого, за да го разбереш, можеш да следиш поведението му от разстояние и така да придобиеш мнение за човека срещу теб.
Поведението е външно отражение на вътрешни човешки качества.
Ако е самоцелно, ако един човек преиграва, измисля си роля и поведение, пак можеш да тълкуваш по това какъв човек е той. Огледалото те показва такъв, какъвто си, а не такъв, какъвто искаш да си.
Поведението-също…
вторник, 14 юни 2011 г.
четвъртък, 24 февруари 2011 г.
Професионална PR етика
1. Етика и професионален морал.
Етиката е знание, „занимаващо се с придобитите достойнства, похвалните добродетели на индивида, които посредством навика и съвместния обществен живот се превръщат в постоянни качества на грaжданина в неговия практически опит“. Етическото познание търси обяснение на моралните явления, за да развие представите за него, неговата структура и функции. Етиката помага на човека да се социализира в обществото и е регулатор на публичните отношения.
Моралът започва там , където хората се придържат към ценности, в които те виждат смисъла на своя живот. Моралът е начинът, чрез който човек изгражда своето поведение и винаги се свежда до определена оценка, която даваме на нещо или някого. За разлика от писаните закони, тази оценка винаги е непосредствена. Моралът представлява ежедневен сблъсък на ценности, конфликт между добро и зло- основните етически категории. Ценностите на етиката винаги са йерархизирани. Докато за естетиката красивото е онова, което се харесва на най-много хора, то за етиката най-висшата ценност е доброто. То е онова състояние на обществото, което гарантира свободното развитие на човешките възможности без ограничения и осигурява пълноценно развитие на човека. Моралът е социално, лично и ценностно средство за разкриване на смисъла на човешката ценност и индивидуалното съществуване. Според морала човек се стреми към доброто заради самото него. Доброто е наследено от вековната Библия и човек няма какво да решава, то е характеристика на човешките действия за неща и за качества в живота.
Общността е обединение на хората, в което отношенията не са непосредствени, а опосредствани. Моралът е това, което опосредства комуникацията между хората чрез определени норми – въз основа на опита на ежедневието, на етическото знание или на теоретическата мисъл.
Етиката има три нива: фундаментална ( с философски основи), теоретична ( изяснява етическите познания, смисъла на живота) и приложна (нормира поведението на хората в професионалната област). Приложната етика възниква най-късно от всички, нарича се още професионална етика, защото се занимава с проблемите за парите и човешкия живот, за моралните цели на професионалисти от различни области.
2.Връзка между професия и морал.
Професията като конкретна човешка дейност възниква с появата на икономическите отношения и разделението на труда.
Професионалният морал обяснява дадена професия като такава по отношение на моралните цели и дейности, които тя поставя. Професионалната дейност от етическа гледна точка е практическа форма на взаимодействие, което поражда многобройни морални проблеми. Те изискват своето разрешение в сферата на професионалния труд.
Основните въпроси на професионалната етика са свързани с хуманния смисъл и съдържанието на съответната професия, с нравствената свобода на личността и с нормите на професионалната дейност като истинни норми. Професионалната етика винаги е свързана с решаване на определена социална задача. Крайната цел е защита на интересите на обществото. Те са нещо дължимо, изпълнението на задълженията и гарантирането на обществените идеали са задължителни.
Изключително важни са нравствени качества на конкретния специалист като компетентност, познаване на публиката, нравствен имидж на професионалист. Взаимоотношенията вътре в професионалните екипи са значим фактор за качеството на работния процес. Професионалното възпитание и неговите особености също оказват влияние върху професионалната етика. Тя съществува там, където са засегнати съдбите и на други хора. Понятия като професионална чест, професионален дълг и професионално отношение са основни за морала. Той престава да бъде просто някаква система, защото засяга конкретните човешки дейности.
Етиката в професията пъблик рилейшънс е нещо, на което професионалистите по ПР обръщат все повече внимание. Етичната ПР практика поражда уважение както към съответния специалист, така и към професията като цялост. Глобализацията изисква все повече комуникация между хора от различни общества, фирми, държавни и международни организации. Ролята на етичен медиатор е пъблик рилейшънс. Професионалистите имат задачата да осигуряват равновесие в отношенията и да ги хармонизират. С. Кътлип дефинира професията така: „пъблик рилейшънс е мениджърска функция, която изгражда и поддържа ползотворни взаимоотношения между организацията и нейните публики, от които зависи нейният успех или провал“.
3. Етика и комуникация.
Процесът на масовата комуникация е различен от този на междуличностната и е по-сложен. В комуникационната верига има организация- със собствена вътрешна комуникация и нужда да информира първо себе си, за да може да взима правилни решения за външната си политика. Организацията разполага с голяма публика, но обратната връзка не винаги е сполучлива, тъй като обикновено аудиторията е разнородна по особености и интереси. Затова в масовата комуникация е доста по-трудно да се определи съдържанието на информацията, която трябва да достигне до публиката, отколкото в междуличностната комуникации.
Точно чрез силата на информацията (масовата) медиите и връзките с обществеността оказват влияние върху психологическите, нравствените, политическите, духовните изменения на индивидуалния човешки живот.
В книгата „Комуникацията“ (Харолд Ласуел, Уилбър Шрам, Мелвин де Флъор, Доналд Робърт, Денис Маккуейл) М. де Флъор представя обвиненията, които обществото отправя към средствата за масова комуникация:
1. Принизяват вкусовете и културното ниво на обществото.
2. Увеличават степента на престъпност.
3. Подтикват към всеобщ морален упадък.
4. Приспиват общественото мнение с повърхностна информация.
5. Потискат творчеството.
Но авторът посочва и добродетели:
1. Излагат на показ греха и корупцията.
2. Защитават святата свобода на словото.
3. Повишават културата на милиони хора.
4. Предлагат развлечения.
5. Информират ни за световните събития.
Журналистическата етика и ПР етиката са тясно свързани, защото и двете професии са от сферата на масовата комуникация. Още през 1947 г. в САЩ Комисията „Хъчинс“ публикува доклада си „Свобода и отговорна преса“, с който сериозно критикува журналистите. Комисията смята, че, за да бъде отговорна, пресата трябва да престане да публикува толкова голямо количество клюки и трябва да се въздържа от принципно негативна и сензационна ориентация. Тя трябва да се ангажира с повече самокритика и да приема повече външна критика. Негативните черти на журналистиката, според комисията „Хъчинс“, са, че е прекалено чувствителна и ориентирана към печалбата, неспособна е да предложи на обществото достатъчно значима информация.
Робърт Хъчинс, председател на комисията, юрист и философ по образование, ректор на Чикагския университет по онова време, е един от първите, които „разорават“ сравнително новия за медиите „етичен въпрос“. Журналистите трябва да се интересуват от своята етика, защото хората по принцип се интересуват от нея. Хората, за които работят журналистите, са тяхната публика, която има определени очаквания. Публиката е загрижена за етиката.
Според Албер Камю, френският белетрист, есеист и журналист, главните характеристика на етичния журналист са :
дълбока загриженост и уважение към себе си, към другите и към истината, желание за социален прогрес и лично участие, съчетано с чувство за отговорност, лична привързаност и дълбока обич към свободата.
Свободата в комуникацията е застъпена и в идеите на Карл Ясперс. Според него същността на човека е в общуването му с другите хора. Комуникацията е основно условие за човешкото битие, благодарение на нея човек потъва в своята екзистенция. Общуването е основното и единствено условие за човешката свобода. Човек излиза извън предметния свят, а всички отношения чрез пари или предмети не са истински. И философската вяра е следствие от опита, който се изгражда в комуникацията. Единственият начин да останеш екзистенциално свободен е пътят към истината. Така оставаш свободен и общуваш с хората. В истинското общуване конфликтите са невъзможни, защото признаваш другия.
За масовото общуване е важна деловитостта. Тя позволява на знанията да утвърждават духовното. Ясперс определя масовата комуникация като манипулативна. Масата трябва да знае, че живее в условия на насилие. В такава ситуация обществото не може да реши проблема само с дискусия, нужно е да се изкаже възмущение. Хората си налагат взаимни ограничения, но те могат да се преодолеят от автентичното съществуване. Истината се търси свободно, без човек да се притеснява от грешки, свободата се постига в процеса на комуникация и съвпада с отговорността.
Концепцията на Юрген Хабермас за Идеална речева ситуация гласи, че са нужни значима и симетрична диалогова обвързаност, изясняване на становищата на всеки един от участниците, обосноваване на твърденията, уважение към правото на мнение на другия, социална отговорност.
4. Професионални PR кодекси.
Идеите на етиката са застъпени и в организационните правила, структурата, културните ценности и мисията на организациите в областта на PR. От спазването им зависи и запазването на социалното доверие към самата професия и към дейностите, които тя извършва.
Много компании дори въвеждат длъжността „специалист по етика“, засега основно в чужбина.
Професията PR изисква да се разрешават сложни съвременни етични проблеми, това обяснява появата на глобални етични принципи- ПР кодексите.
В Глобален протокол на етиката в професията пъблик рилейшънс се дава клетва, че PR практиците ще работят с чувство за почтеност, честност, акуратност, справедливост и отговорност към клиентите, ще подобряват личната си професионална компетентност, запазват публичното доверие, като отстояват принципите на лоялност и застъпничество, на истинност. Според Кодекса професията се характеризира с достойнството на личността и човешките права, свободата на словото, свободата н сдружаване, разбирателство и сътрудничество между различните индивиди, групи и обществени институции.
Кодексът от Брюксел, създаден от Международната пъблик рилейшънс организация и приет през 2006 г., също формулира етичните принципи, добавяйки „диалог“ между равнопоставени участници и неща, които нямат място в практиката на ПР-а:
заблуда, измама, нарушаване на конфиденциалността на информацията, предлагане и/или даване на финансови стимулирания (подкупи), конфликт на интереси, печалба.
Експертите по пъблик рилейшънс в Европейския съюз също имат етичен кодекс. Етичен кодекс на сдружението на експертите по пъблик афеърс в Европейския съюз подкрепя и повтаря вече споменатите етични принципи-правила.
Етичният кодекс на ПР специалистите в България на Българското дружество за връзки с обществеността също е полезно постижение.
И тук виждаме ценности като компетентност, независимост, лоялност, ангажираност и принципите: „свободен обмен на информация“, „отговорност към утвърждаване на професията.
ПР специалистите се ангажират да се конкурират на базата на знания, опит и умения, да избягват действия, които уронват професионалната репутация на своите конкуренти, да подпомагат избора на най-подходящия подход, специалист или агенция, да уважават авторството на идеи и концепции. Интересно е, че кодексът завършва с клетвена декларация (Заклевам се....заклех се!, подобно Хипократовата клетва, която всъщност е най-старият етически кодекс в Европа). Това допълнително подсилва сериозността на документа и отговорността на специалистът, който приема да работи според изискванията.
Старанието на професионалиста би довело до редуциране на зачестилите проблеми като скандали, конфликт между индивидуални и организационни ценности, неправилно формулирани управленски нагласи, лична изгода, некомпетентност, корупция, алчност...
Главната функция на професионалния морал е да решава проблемите на дадената професия, но, както гласи народното поверие:
умните могат да решават проблемите, а мъдрите- да не ги допускат...
Използвани източници:
Кътлип, С. Ефективен пъблик рилейщънс. С, 2007.
Ласуел, Х. ; Флъор, де М. ; Робъртс, Д. ; Шрам, У. , Маккуейл, Д. Комуниацията.С, 1992.
Лекциите по Етика и комуникация при доц. д-р Н. Михайлов
Мерил, Джон. Журналистическа етика. С, 2007.
Петрова, Е. Комуникация и морал. С, 2004.
Интернет източници:
www. bdvo.org
www. Seap. eu.org
Етиката е знание, „занимаващо се с придобитите достойнства, похвалните добродетели на индивида, които посредством навика и съвместния обществен живот се превръщат в постоянни качества на грaжданина в неговия практически опит“. Етическото познание търси обяснение на моралните явления, за да развие представите за него, неговата структура и функции. Етиката помага на човека да се социализира в обществото и е регулатор на публичните отношения.
Моралът започва там , където хората се придържат към ценности, в които те виждат смисъла на своя живот. Моралът е начинът, чрез който човек изгражда своето поведение и винаги се свежда до определена оценка, която даваме на нещо или някого. За разлика от писаните закони, тази оценка винаги е непосредствена. Моралът представлява ежедневен сблъсък на ценности, конфликт между добро и зло- основните етически категории. Ценностите на етиката винаги са йерархизирани. Докато за естетиката красивото е онова, което се харесва на най-много хора, то за етиката най-висшата ценност е доброто. То е онова състояние на обществото, което гарантира свободното развитие на човешките възможности без ограничения и осигурява пълноценно развитие на човека. Моралът е социално, лично и ценностно средство за разкриване на смисъла на човешката ценност и индивидуалното съществуване. Според морала човек се стреми към доброто заради самото него. Доброто е наследено от вековната Библия и човек няма какво да решава, то е характеристика на човешките действия за неща и за качества в живота.
Общността е обединение на хората, в което отношенията не са непосредствени, а опосредствани. Моралът е това, което опосредства комуникацията между хората чрез определени норми – въз основа на опита на ежедневието, на етическото знание или на теоретическата мисъл.
Етиката има три нива: фундаментална ( с философски основи), теоретична ( изяснява етическите познания, смисъла на живота) и приложна (нормира поведението на хората в професионалната област). Приложната етика възниква най-късно от всички, нарича се още професионална етика, защото се занимава с проблемите за парите и човешкия живот, за моралните цели на професионалисти от различни области.
2.Връзка между професия и морал.
Професията като конкретна човешка дейност възниква с появата на икономическите отношения и разделението на труда.
Професионалният морал обяснява дадена професия като такава по отношение на моралните цели и дейности, които тя поставя. Професионалната дейност от етическа гледна точка е практическа форма на взаимодействие, което поражда многобройни морални проблеми. Те изискват своето разрешение в сферата на професионалния труд.
Основните въпроси на професионалната етика са свързани с хуманния смисъл и съдържанието на съответната професия, с нравствената свобода на личността и с нормите на професионалната дейност като истинни норми. Професионалната етика винаги е свързана с решаване на определена социална задача. Крайната цел е защита на интересите на обществото. Те са нещо дължимо, изпълнението на задълженията и гарантирането на обществените идеали са задължителни.
Изключително важни са нравствени качества на конкретния специалист като компетентност, познаване на публиката, нравствен имидж на професионалист. Взаимоотношенията вътре в професионалните екипи са значим фактор за качеството на работния процес. Професионалното възпитание и неговите особености също оказват влияние върху професионалната етика. Тя съществува там, където са засегнати съдбите и на други хора. Понятия като професионална чест, професионален дълг и професионално отношение са основни за морала. Той престава да бъде просто някаква система, защото засяга конкретните човешки дейности.
Етиката в професията пъблик рилейшънс е нещо, на което професионалистите по ПР обръщат все повече внимание. Етичната ПР практика поражда уважение както към съответния специалист, така и към професията като цялост. Глобализацията изисква все повече комуникация между хора от различни общества, фирми, държавни и международни организации. Ролята на етичен медиатор е пъблик рилейшънс. Професионалистите имат задачата да осигуряват равновесие в отношенията и да ги хармонизират. С. Кътлип дефинира професията така: „пъблик рилейшънс е мениджърска функция, която изгражда и поддържа ползотворни взаимоотношения между организацията и нейните публики, от които зависи нейният успех или провал“.
3. Етика и комуникация.
Процесът на масовата комуникация е различен от този на междуличностната и е по-сложен. В комуникационната верига има организация- със собствена вътрешна комуникация и нужда да информира първо себе си, за да може да взима правилни решения за външната си политика. Организацията разполага с голяма публика, но обратната връзка не винаги е сполучлива, тъй като обикновено аудиторията е разнородна по особености и интереси. Затова в масовата комуникация е доста по-трудно да се определи съдържанието на информацията, която трябва да достигне до публиката, отколкото в междуличностната комуникации.
Точно чрез силата на информацията (масовата) медиите и връзките с обществеността оказват влияние върху психологическите, нравствените, политическите, духовните изменения на индивидуалния човешки живот.
В книгата „Комуникацията“ (Харолд Ласуел, Уилбър Шрам, Мелвин де Флъор, Доналд Робърт, Денис Маккуейл) М. де Флъор представя обвиненията, които обществото отправя към средствата за масова комуникация:
1. Принизяват вкусовете и културното ниво на обществото.
2. Увеличават степента на престъпност.
3. Подтикват към всеобщ морален упадък.
4. Приспиват общественото мнение с повърхностна информация.
5. Потискат творчеството.
Но авторът посочва и добродетели:
1. Излагат на показ греха и корупцията.
2. Защитават святата свобода на словото.
3. Повишават културата на милиони хора.
4. Предлагат развлечения.
5. Информират ни за световните събития.
Журналистическата етика и ПР етиката са тясно свързани, защото и двете професии са от сферата на масовата комуникация. Още през 1947 г. в САЩ Комисията „Хъчинс“ публикува доклада си „Свобода и отговорна преса“, с който сериозно критикува журналистите. Комисията смята, че, за да бъде отговорна, пресата трябва да престане да публикува толкова голямо количество клюки и трябва да се въздържа от принципно негативна и сензационна ориентация. Тя трябва да се ангажира с повече самокритика и да приема повече външна критика. Негативните черти на журналистиката, според комисията „Хъчинс“, са, че е прекалено чувствителна и ориентирана към печалбата, неспособна е да предложи на обществото достатъчно значима информация.
Робърт Хъчинс, председател на комисията, юрист и философ по образование, ректор на Чикагския университет по онова време, е един от първите, които „разорават“ сравнително новия за медиите „етичен въпрос“. Журналистите трябва да се интересуват от своята етика, защото хората по принцип се интересуват от нея. Хората, за които работят журналистите, са тяхната публика, която има определени очаквания. Публиката е загрижена за етиката.
Според Албер Камю, френският белетрист, есеист и журналист, главните характеристика на етичния журналист са :
дълбока загриженост и уважение към себе си, към другите и към истината, желание за социален прогрес и лично участие, съчетано с чувство за отговорност, лична привързаност и дълбока обич към свободата.
Свободата в комуникацията е застъпена и в идеите на Карл Ясперс. Според него същността на човека е в общуването му с другите хора. Комуникацията е основно условие за човешкото битие, благодарение на нея човек потъва в своята екзистенция. Общуването е основното и единствено условие за човешката свобода. Човек излиза извън предметния свят, а всички отношения чрез пари или предмети не са истински. И философската вяра е следствие от опита, който се изгражда в комуникацията. Единственият начин да останеш екзистенциално свободен е пътят към истината. Така оставаш свободен и общуваш с хората. В истинското общуване конфликтите са невъзможни, защото признаваш другия.
За масовото общуване е важна деловитостта. Тя позволява на знанията да утвърждават духовното. Ясперс определя масовата комуникация като манипулативна. Масата трябва да знае, че живее в условия на насилие. В такава ситуация обществото не може да реши проблема само с дискусия, нужно е да се изкаже възмущение. Хората си налагат взаимни ограничения, но те могат да се преодолеят от автентичното съществуване. Истината се търси свободно, без човек да се притеснява от грешки, свободата се постига в процеса на комуникация и съвпада с отговорността.
Концепцията на Юрген Хабермас за Идеална речева ситуация гласи, че са нужни значима и симетрична диалогова обвързаност, изясняване на становищата на всеки един от участниците, обосноваване на твърденията, уважение към правото на мнение на другия, социална отговорност.
4. Професионални PR кодекси.
Идеите на етиката са застъпени и в организационните правила, структурата, културните ценности и мисията на организациите в областта на PR. От спазването им зависи и запазването на социалното доверие към самата професия и към дейностите, които тя извършва.
Много компании дори въвеждат длъжността „специалист по етика“, засега основно в чужбина.
Професията PR изисква да се разрешават сложни съвременни етични проблеми, това обяснява появата на глобални етични принципи- ПР кодексите.
В Глобален протокол на етиката в професията пъблик рилейшънс се дава клетва, че PR практиците ще работят с чувство за почтеност, честност, акуратност, справедливост и отговорност към клиентите, ще подобряват личната си професионална компетентност, запазват публичното доверие, като отстояват принципите на лоялност и застъпничество, на истинност. Според Кодекса професията се характеризира с достойнството на личността и човешките права, свободата на словото, свободата н сдружаване, разбирателство и сътрудничество между различните индивиди, групи и обществени институции.
Кодексът от Брюксел, създаден от Международната пъблик рилейшънс организация и приет през 2006 г., също формулира етичните принципи, добавяйки „диалог“ между равнопоставени участници и неща, които нямат място в практиката на ПР-а:
заблуда, измама, нарушаване на конфиденциалността на информацията, предлагане и/или даване на финансови стимулирания (подкупи), конфликт на интереси, печалба.
Експертите по пъблик рилейшънс в Европейския съюз също имат етичен кодекс. Етичен кодекс на сдружението на експертите по пъблик афеърс в Европейския съюз подкрепя и повтаря вече споменатите етични принципи-правила.
Етичният кодекс на ПР специалистите в България на Българското дружество за връзки с обществеността също е полезно постижение.
И тук виждаме ценности като компетентност, независимост, лоялност, ангажираност и принципите: „свободен обмен на информация“, „отговорност към утвърждаване на професията.
ПР специалистите се ангажират да се конкурират на базата на знания, опит и умения, да избягват действия, които уронват професионалната репутация на своите конкуренти, да подпомагат избора на най-подходящия подход, специалист или агенция, да уважават авторството на идеи и концепции. Интересно е, че кодексът завършва с клетвена декларация (Заклевам се....заклех се!, подобно Хипократовата клетва, която всъщност е най-старият етически кодекс в Европа). Това допълнително подсилва сериозността на документа и отговорността на специалистът, който приема да работи според изискванията.
Старанието на професионалиста би довело до редуциране на зачестилите проблеми като скандали, конфликт между индивидуални и организационни ценности, неправилно формулирани управленски нагласи, лична изгода, некомпетентност, корупция, алчност...
Главната функция на професионалния морал е да решава проблемите на дадената професия, но, както гласи народното поверие:
умните могат да решават проблемите, а мъдрите- да не ги допускат...
Използвани източници:
Кътлип, С. Ефективен пъблик рилейщънс. С, 2007.
Ласуел, Х. ; Флъор, де М. ; Робъртс, Д. ; Шрам, У. , Маккуейл, Д. Комуниацията.С, 1992.
Лекциите по Етика и комуникация при доц. д-р Н. Михайлов
Мерил, Джон. Журналистическа етика. С, 2007.
Петрова, Е. Комуникация и морал. С, 2004.
Интернет източници:
www. bdvo.org
www. Seap. eu.org
петък, 4 февруари 2011 г.
Интервю с Мила от Марс
Представи се с няколко думи, кое е най-важното за теб като личност?
Казвам се Мила, на 22 г. съм, занимавам се с уличен пърформанс. Вярвам, че изкуството може да бъде освободено от лъскавата рамка, в която се представя по сцените и изложбените зали. То може да те дебне зад ъгъла и да ти изпрати посланието си, действайки чрез изненада и провокация.
Ти си част от цирк Кумбо. Разкажи ни нещо повече за него.
Цирк Кумбо е младежка организация, формирана от независими и самомотивирани творци. Идеята ни е да възродим забравеното цирково изкуство и да му придадем нова визия, обличайки го в дрехите на театъра.
Засега имаме два спектакъла – „Поток от време” и „Гъбалячи”.
Кога и как се роди идеята за цирка?
Давид и Невена (Mr Camomilla I Chichetina ) , нашата двойка клоуни, са основоположници на Petit Cirque Cumbo (малък цирк Кумбо), работещ в началото в камерен състав- тяхното дуо. От лятото на 2010 трупата наброи 10 души, всичките сме улични артисти от различни краища на България и на света.
Ушихме си и шапито, за да имаме собствено пространство и дом.
С какво Кумбо е по-различен от останалите организации?
Всички членове на цирк Кумбо вярват в равноправието помежду си, демокрация във взаимоотношенията и свобода да работиш за себе си е един екип, в който капиталистът-шеф не съществува.
Имате ли конкуренция в България, има ли други независими (свободни) артисти във вашата област?
Хората не са много- всички се познаваме. И по-скоро бих нареkла тези хора съмишленици и приятели, отколкото конкуренция.
Какво е усещането да играеш на сцена? Сравни го с уличното изkуство.
На сцена си удостоен с много по-голямо внимание, но връзката тече само еднопосочно- от публиката към артиста. На улицата съществува и обратна връзка, има много по-широко поле за импровизация, както и право на грешки.
В цирк Кумбо не участват животни. Защо?
Класическият цирк умря! Време е изкуствата да се обединят. Нашата идея е да играем театър, използвайки и циркови техники. Не искаме да имаме зоопарк.
Има ли интерес към вашия цирк?
Ще допълня отговора от предния въпрос. За да има интерес, трябва да знаеш как да представиш едно древно изkуство на съвременния за модерния човек свят. Трябва да му облечеш модерна дреха, иначе ще изглежда овехтяло. Затова класическият цирк е в упадък. И Шекспир е остарял, но пиесите му се играят според съвременните изисквания. Иначе посланието няма да достигне до публиката.
Цирк Кумбо е пътуващ цирк. Къде и кога е следващата ви изява?
Цирк Кумбо заминава на турне в Италия края на февруари. Отиваме, за да участваме в Карнавала на Венеция.
Благодаря ти за отделеното внимание, пожелавам успехи и приказни пътешествия на всички ви…
Казвам се Мила, на 22 г. съм, занимавам се с уличен пърформанс. Вярвам, че изкуството може да бъде освободено от лъскавата рамка, в която се представя по сцените и изложбените зали. То може да те дебне зад ъгъла и да ти изпрати посланието си, действайки чрез изненада и провокация.
Ти си част от цирк Кумбо. Разкажи ни нещо повече за него.
Цирк Кумбо е младежка организация, формирана от независими и самомотивирани творци. Идеята ни е да възродим забравеното цирково изкуство и да му придадем нова визия, обличайки го в дрехите на театъра.
Засега имаме два спектакъла – „Поток от време” и „Гъбалячи”.
Кога и как се роди идеята за цирка?
Давид и Невена (Mr Camomilla I Chichetina ) , нашата двойка клоуни, са основоположници на Petit Cirque Cumbo (малък цирк Кумбо), работещ в началото в камерен състав- тяхното дуо. От лятото на 2010 трупата наброи 10 души, всичките сме улични артисти от различни краища на България и на света.
Ушихме си и шапито, за да имаме собствено пространство и дом.
С какво Кумбо е по-различен от останалите организации?
Всички членове на цирк Кумбо вярват в равноправието помежду си, демокрация във взаимоотношенията и свобода да работиш за себе си е един екип, в който капиталистът-шеф не съществува.
Имате ли конкуренция в България, има ли други независими (свободни) артисти във вашата област?
Хората не са много- всички се познаваме. И по-скоро бих нареkла тези хора съмишленици и приятели, отколкото конкуренция.
Какво е усещането да играеш на сцена? Сравни го с уличното изkуство.
На сцена си удостоен с много по-голямо внимание, но връзката тече само еднопосочно- от публиката към артиста. На улицата съществува и обратна връзка, има много по-широко поле за импровизация, както и право на грешки.
В цирк Кумбо не участват животни. Защо?
Класическият цирк умря! Време е изкуствата да се обединят. Нашата идея е да играем театър, използвайки и циркови техники. Не искаме да имаме зоопарк.
Има ли интерес към вашия цирк?
Ще допълня отговора от предния въпрос. За да има интерес, трябва да знаеш как да представиш едно древно изkуство на съвременния за модерния човек свят. Трябва да му облечеш модерна дреха, иначе ще изглежда овехтяло. Затова класическият цирк е в упадък. И Шекспир е остарял, но пиесите му се играят според съвременните изисквания. Иначе посланието няма да достигне до публиката.
Цирк Кумбо е пътуващ цирк. Къде и кога е следващата ви изява?
Цирк Кумбо заминава на турне в Италия края на февруари. Отиваме, за да участваме в Карнавала на Венеция.
Благодаря ти за отделеното внимание, пожелавам успехи и приказни пътешествия на всички ви…
четвъртък, 20 януари 2011 г.
CURRENT THEATRE SEASON_SF
Hello, listeners of the program Literatures in Europe Today!
My name is Vanya Beneva, I am 22 years old and I am from Bulgaria.
It is a small country in southeastern Europe and it has recently become a member of the European Union.
I really liked the idea of the authors of the show to promote what is happening in Europe so I decided to join. I hope you will expand your ideas about my homeland.
Today I will introduce you to the current theatre season in Sofia, the capital of Bulgaria. You will know which are the most successful theatrical productions at the moment, which are the most famous theatres, weather young people like watching theatre, also you will hear other details about modern theatre life...
But let's start from the very beginning.
Bulgarian theatre has existed since August 15, 1856 when was the first theatrical performance in Shoumen. It is called “Mihal” written by Sava Dobroplodni.
In the leading role is Vasil Drumev, a writer, a journalist and a public figure who is considered to be the father of the Bulgarian theatre. He is the author of the first Bulgarian drama with an original storyline - “Ivanku, the killer of Assen 1”.
Later, in 1904, the building of the National Ivan Vazov Theatre was built in Sofia. It is still one of the most beautiful sights of the capital.
Now we have more than 20 theatres, each of them offering a different repertoire performed by professional actors.
Among the most popular theatres in Sofia, in addition to the National Theatre “Ivan Vazov”, are:
Bulgarian Army Theatre
Youth Theatre “Nikolai Binev”
Satirical Theatre “Aleko Konstantinov”
Theatre Sofia
Theatre “Revival”
“199” Theatre
Theatrical Workshop 'Sfumato”
Little City Theatre Off the Channel
State Music Theatre
Puppet Theatre of Sofia
The most visited performances this season are: “A flight over the Cuckoo's nest” by Ken Kissi. It is on the stage of The National Theatre.
“Apocalypse comes at 6 am” is a play of Georgi Gospodinov and it is presented in the Little City Theatre Off the Channel.
Many people like as well the performances :
“Dinner for Jerks” by Francis Weber,
'The Chery Orchard” by Anton Chekhov,
“Monsieur Ibrahim and the Flowers of the Koran” by Eric Emmanuel-Smith.
My favourite one is “The views of one teacher for the folk art” by Kamen Donev. It is its second season and it still fills the lounges.
Naturally, we cannot enumerate all, and no way, my choice is subjective.
What no one can deny is that the theatre in Bulgaria is constantly developing and enriching. There are more and more new organizations and projects of young artists. A lot of playwriters, set designers, directors, actors and musicians began working altogether and their result is very interesting. All of them are united by the common idea of creating something new to the audience.
There are three universities in Sofia where one can study theatre. The most prestigious among them is the National Academy of Theatre and Cinema which is the biggest one on the Balkans.
Most often Bulgarian actors realize themselves after graduating high school but recently I see it is not obligatory. Especially for the street artists.
You can meet different actors in the street of Sofia. There are jugglers, acrobats, musicians who are making street theatre for the passengers.
The organization of circus 'Cumbo” is very popular this season.
They are street artists who play numerous tricks – riding unicycles, pantomime, slapstick, juggling, contact improvisation and so on.
They entertain old and young people, not only in the street. They have some stage performances like “Gubaliaci, save the Forest”and “Passage of Time”.
2010 was unfavorable for the Bulgarian theatre because of the crisis. The state had no money to help it so a lot of cultural projects could not happen.
We are now in the early 2011 and we strongly hope that it will be more generous to the theatre.
For Bulgaria, not only in Sofia, there is an increasing interest for the theatre. The halls are full, there is no enough seats, no tickets. Some of the performances are played several times so that the audience may be able to enjoy them. It is also important that the tickets are not expensive at all. On average one ticket costs about six Bulgarian levs which is at three Canadian dollars.
Theatre performances in Sofia are interesting and accessible. They are visited by many young people, especially when there is a theatre marathon. Theatre Alma Alter organizes a 24-hours marathon each year. Over 100 people gather to do and watch theatre. People have provided food, they are not allowed to sleep or leave the marathon.
I have personally been to two marathons. I must say that it is a big party, the atmosphere is unique, you can meet many strange but attractive people there. Finally, after watching all the performances, people are divided into different groups and they have to do an own show.
The current theatre season began in September last year and it will finish before the summer.
My name is Vanya Beneva, I am 22 years old and I am from Bulgaria.
It is a small country in southeastern Europe and it has recently become a member of the European Union.
I really liked the idea of the authors of the show to promote what is happening in Europe so I decided to join. I hope you will expand your ideas about my homeland.
Today I will introduce you to the current theatre season in Sofia, the capital of Bulgaria. You will know which are the most successful theatrical productions at the moment, which are the most famous theatres, weather young people like watching theatre, also you will hear other details about modern theatre life...
But let's start from the very beginning.
Bulgarian theatre has existed since August 15, 1856 when was the first theatrical performance in Shoumen. It is called “Mihal” written by Sava Dobroplodni.
In the leading role is Vasil Drumev, a writer, a journalist and a public figure who is considered to be the father of the Bulgarian theatre. He is the author of the first Bulgarian drama with an original storyline - “Ivanku, the killer of Assen 1”.
Later, in 1904, the building of the National Ivan Vazov Theatre was built in Sofia. It is still one of the most beautiful sights of the capital.
Now we have more than 20 theatres, each of them offering a different repertoire performed by professional actors.
Among the most popular theatres in Sofia, in addition to the National Theatre “Ivan Vazov”, are:
Bulgarian Army Theatre
Youth Theatre “Nikolai Binev”
Satirical Theatre “Aleko Konstantinov”
Theatre Sofia
Theatre “Revival”
“199” Theatre
Theatrical Workshop 'Sfumato”
Little City Theatre Off the Channel
State Music Theatre
Puppet Theatre of Sofia
The most visited performances this season are: “A flight over the Cuckoo's nest” by Ken Kissi. It is on the stage of The National Theatre.
“Apocalypse comes at 6 am” is a play of Georgi Gospodinov and it is presented in the Little City Theatre Off the Channel.
Many people like as well the performances :
“Dinner for Jerks” by Francis Weber,
'The Chery Orchard” by Anton Chekhov,
“Monsieur Ibrahim and the Flowers of the Koran” by Eric Emmanuel-Smith.
My favourite one is “The views of one teacher for the folk art” by Kamen Donev. It is its second season and it still fills the lounges.
Naturally, we cannot enumerate all, and no way, my choice is subjective.
What no one can deny is that the theatre in Bulgaria is constantly developing and enriching. There are more and more new organizations and projects of young artists. A lot of playwriters, set designers, directors, actors and musicians began working altogether and their result is very interesting. All of them are united by the common idea of creating something new to the audience.
There are three universities in Sofia where one can study theatre. The most prestigious among them is the National Academy of Theatre and Cinema which is the biggest one on the Balkans.
Most often Bulgarian actors realize themselves after graduating high school but recently I see it is not obligatory. Especially for the street artists.
You can meet different actors in the street of Sofia. There are jugglers, acrobats, musicians who are making street theatre for the passengers.
The organization of circus 'Cumbo” is very popular this season.
They are street artists who play numerous tricks – riding unicycles, pantomime, slapstick, juggling, contact improvisation and so on.
They entertain old and young people, not only in the street. They have some stage performances like “Gubaliaci, save the Forest”and “Passage of Time”.
2010 was unfavorable for the Bulgarian theatre because of the crisis. The state had no money to help it so a lot of cultural projects could not happen.
We are now in the early 2011 and we strongly hope that it will be more generous to the theatre.
For Bulgaria, not only in Sofia, there is an increasing interest for the theatre. The halls are full, there is no enough seats, no tickets. Some of the performances are played several times so that the audience may be able to enjoy them. It is also important that the tickets are not expensive at all. On average one ticket costs about six Bulgarian levs which is at three Canadian dollars.
Theatre performances in Sofia are interesting and accessible. They are visited by many young people, especially when there is a theatre marathon. Theatre Alma Alter organizes a 24-hours marathon each year. Over 100 people gather to do and watch theatre. People have provided food, they are not allowed to sleep or leave the marathon.
I have personally been to two marathons. I must say that it is a big party, the atmosphere is unique, you can meet many strange but attractive people there. Finally, after watching all the performances, people are divided into different groups and they have to do an own show.
The current theatre season began in September last year and it will finish before the summer.
Абонамент за:
Публикации (Atom)