„Поведението- това е огледало,
в което всеки показва своя облик „
(Гьоте)
Откакто съществува, човек се държи по някакъв начин- съзнателно или несъзнателно. Говори, мълчи, движи се, извършва характерни само за него движения. Поведението е основен предмет не на една област от човешката мисъл – с него се занимават психология, литература, философия, религия, изкуство…
Немският писател, поет, хуманист, драматург, учен, политик, философ…Йохан Волфганг фон Гьоте пише в един от сто и четиридесетте си тома труд, че „поведението е огледало, в което всеки показва своя облик”. Огледалото като сравнение в този цитат не е случайно използвано. В поведението на даден човек може и да се срещнат характерни непроменливи белези, но като цяло то се мени. Всеки път е различно и зависи от възникналата ситуация, в която човек участва.
Непредвидените , инцидентни събития най-непринудено разкриват човешката същност. Тогава отпадат предварително създадени маски „реагирам, както искам другите да ме възприемат”. Примери за неподправено поведение могат да се наблюдават, да кажем, по време на пътуване, когато опознаваш по-добре някой, с когото пътуваш. Пътуването е низ от различни места и случки, на които попадаш в определени моменти, те те поставят в различна от обичайната ежедневна среда и те карат да се държиш по-естествено, изпъквайки с истински черти от характера.
Поведението се мени както настроението, образът в огледалото също, и отразява това, което се явява отсреща му. Дори визуално всички изглеждаме различно всеки ден. Ако се вглеждаме по-често, може да не установяваме значителна разлика във външния си вид, но, ако пропуснем за известно време да се погледнем в огледалото, ще останем изненадани от промяната. Огледалото на поведението правдоподобно отразява нашия образ като деца, след това като юноши и по-нататък в житейски ни път. Човек проявява различни черти на възрастта, които се развиват и обогатяват с течение на времето и опита. Променяме се заедно с нашето поведение.
По този въпрос в есето си „Защо социализъм?”, написано и публикувано в печата през 1949 г., Айнщайн пише следното:
По рождение човек наследява биологическа същност, която ние трябва да считаме за фиксирана и неизменна, включвайки естествените пориви, които са характерни за човешкия вид. В допълнение, по време на своя живот човек придобива културна същност, която усвоява от обществото чрез комуникация и много други видове влияние. Точно тази културна същност с течение на времето се променя и определя до голяма степен отношенията между индивидите в обществото. Чрез сравнително изучаване на така наречените примитивни култури, съвременната антропология ни учи, че социалното поведение на хората може силно да се мени, а в зависимост от преобладаващите културни образци и типове организация на обществото”.
Айнщайн нарича поведението „културна същност”, което се доближава до морала като установена наука за поведението. Според морала съществуват общоприети норми и стандарти, които легализират поведението като правилно или неправилно, позволено или непозволено. Хората оценяват дали даден човек се държи приемливо въз основа на социални норми, които регулират поведението, упражнявайки по този начин контрол върху човека. Обратното на това е анархия. Всяка култура съгражда писани и неписани правила на поведение, за да впише индивида в себе си и по този начин да избегне безредието.
Поведението на хората от източните култури се различава коренно от това на западните. Според Самуел Хънтингтън след края на Студената война се оформят седем основни цивилизации. Това са китайската, японската, индуистката, ислямската, западната, латиноамериканската и африканската. Разбиранията на всяка отделна цивилизация за поведение са различни, затова се получава така нареченият „сблъсък на цивилизациите”. Той противопоставя хора, неразбиращи кода на поведението на другия.
Сблъсък между отделен тип поведения може да се получи и вътре в културата, когато се срещнат два различни типа поведение и не се направи компромис. Тогава всяка от страните възприема своите постъпки като правилни и не може да разбере и приеме тези на „врага”. Това се случва при силно изразени индивидуалности, считащи себе си за най-прави, най- добре постъпващи, изглеждащи и т.н. Хора, неспособни да разберат и оценят различието на другия като обогатяващо света.
Когато подобни хора попаднат в група, те трудно се адаптират към нея. Налага се тяхното поведение да бъде подложено на специално внимание и ,ако е възможно, да се приобщи към заобикалящата среда.
Действията на отделния индивид са особено важни за организационното поведение. Това е научно направление (дисциплина), което се занимава с разработването, предсказването и контрола на човешкото поведение. Всеки един член на организацията допринася за нейната ефективност. Поведението на хората като индивидуални личности, техните ценности, умения и настроения трябва умело да бъдат приобщени към същността на организацията. Организационното поведение изисква социализиране на всеки член към груповите норми и ценности.
Организациите се създават там, където усилията на отделния индивид не с достатъчни за постигането на определени цели. Обединението на повече хора създава трайна група, която започва да работи като един механизъм по осъществяването на поставени задачи. В процеса на работа хората показваме собствения си облик, който обогатява общия образ на организацията, в която изпълняваме своята социална роля. Задълженията са разпределени между служителите в зависимост от това, което всеки може да прави, поведението се определя от функциите на единицата в общото цяло.
Съществуват различни типове хора, които притежават характерни мисловни и поведенчески черти, според които реагират по различен начин на действителността.
Карл Густав Юнг определя четири общи психологически типа:
мисловен, сетивен, решителен и възприемащ.
Според поведението на даден човек можем да отгатнем какъв е, имайки предварителна информация за особеностите на типа му, да общуваме по-успешно с него.
Познавайки общите характеристики на отделния тип човек, можем да предвиждаме това, което той ще направи. Наблюдението е важна част от установяването на характерните белези, помага ни да заемем позиция, която ще ни помогне да осъществим успешна комуникация с човека отсреща, например при интервю за работа, при бизнес срещи и други формални срещи.
Конкретното поведение на предприемача като човек, който поема и управлява риска, е един от компонентите на културата на предприемачеството. Правилата и нормите за поведение трябва да се спазват от всеки, който иска да се впише в моделите на социалната група или на обществото, в което съществува. Ако знаеш за другия какъв е, без да го познаваш,само от наблюдение, значи можеш да получаваш информация от невербалното му поведение. В разпознаването на хората влагаме усилия и познания, разчитаме знаци и символи.
В книгата си „ Фрагменти на любовния дискурс” Ролан Барт пише:
Но за мен, влюбеният субект, всичко ново, всичко объркващо бива прието не под формата на факт, а под формата на знак, който трябва да се изтълкува.
И не само за влюбения, като че ли това се отнася за всеки субект- да възприема случващото се като знак, който трябва да се разчете, за да се разбере. В този смисъл човешкото поведение може да се разгледа като система от знаци, които подаваме на другия по вербален или невербален път, за да бъдем разбрани. Понякога думите не са еднозначни, а трябва да се тълкуват по-внимателно, а невербалната комуникация между хората изисква познания, за да получиш предаденото съобщение без да сгрешиш смисъла. Самият Барт пише, че „най-болезнените наранявания идват много повече от това, което човек вижда, отколкото от това, което знае”. Поведението на другия ни помага да вникнем в неговия облик, да го опознаем като разберем какво чувства и мисли, но не е изключено то да ни поднесе лъжливи данни, които да ни накарат погрешно да изтълкуваме някакъв факт.
Не е задължително вербално да общуваш с някого, за да го разбереш, можеш да следиш поведението му от разстояние и така да придобиеш мнение за човека срещу теб.
Поведението е външно отражение на вътрешни човешки качества.
Ако е самоцелно, ако един човек преиграва, измисля си роля и поведение, пак можеш да тълкуваш по това какъв човек е той. Огледалото те показва такъв, какъвто си, а не такъв, какъвто искаш да си.
Поведението-също…
