Бъдещето на книгата

Книгата е свързана с желанието на човека да създаде дълготрайни документи, които да съхрани във времето. Камъните, по които хората в Античността са изобразявали различни знаци, се смятат за първите книги. Използвали са и други материали – пергамент, папирус, дървени и глинени плочки преди да открият хартията.
През осми век арабите възприели метода за произвеждане на хартия от китайците и го разпространили в Европа. Започнал възходът на европейските градове, а с това се променили и условията за производството на книги, както и тяхното влияние върху хората.С появата на първите университети се зародила и нуждата на студентите и преподавателите от специализирана литература. Развитието на търговията и буржоазията довело със себе си нуждата от специализирани и основни текстове. Професията на продавачите на книги ставала все по-важна. Търсенето на книги увеличило тяхното предлагане.
След изобретяването на технологията на принтирането от Йохан Гутенберг около 1440 г. книгопечатането се превърнало в масово производство, достъпно за все повече хора. Цената на всяка отделна книга значително намаляла, което спомогнало за дистрибуцията на изданието. Печатната книга такава, каквато я познаваме днес, датира от 15 век. Книгите, отпечатани преди 1 януари 1501 г. , се наричат старопечатни.
В миналото книгата е била основен източник на знание, развлечение, информация за читателя. Тя е една от първите медии. Книгата преодолява пространството и времето, съхранява смисъла и го предава на този, който може да разчете кодовата система, т.е. може да чете. Но, за разлика от останалите медии- печат, радио, телевизия, а сега и интернет, информацията на книгата не се променя, а същевременно с това е винаги актуална.
Книгата залага на нещо трайно, независимо дали ни информира, забавлява, натъжава, замисля или просто ни ориентира в някаква ситуация. Книгата е нещо, към което човек може да се връща отново и отново, защото житейските случки, споделеният опит и различният поглед са винаги интересни за нас. Не е особено вълнуващо да препрочиташ стар вестник, пък и не познавам много хора, които да имат имат нуждата да го правят, но се сещам за много книги, които с удоволствие пак бих прочела, за да вникна по-дълбоко в тях, за да си взема още нещо оттам. За хората, които обичат да четат четенето е ритуал, прелистването на страниците не може да се сравни по никакъв начин с „цъкането” на мишката.
За разлика от другите носители на информация, книгата има дълъг жизнен цикъл. Всъщност всяко отделно заглавие има свой собствен живот. Той може да бъде по-къс или по-дълъг, да се влияе от присъщи само за него черти (например ако заглавието остарее или ако конкуренцията го измести от пазара). Обикновено колкото по-стара е една книга, толкова е и по-скъпа. Има издания, за които запалените колекционери заплащат баснословни суми. Книгата е не е само духовно богатство.
Наскоро попаднах на интересен въпрос: Книгата конкуренция ли е на останалите медии? Мисля, че няма смисъл от сравнения, тъй като функциите на книгата са съвсем различни. Книгата не може да предложи нищо на потребителя от това, което останалите медии могат, както и те няма как да „отнемат“ нейните почитатели. Радиото се слуша, телевизията се гледа и слуша, в интернет се прави всичко, но то е опосредствано от компютъра, вестникът се чете, но не така,както книгата.
Тя не предлага актуалните новини на деня, съпроводени с любопитни снимки, написана е от автор, предлагащ по-обемно четиво, на което читателят се радва за продължителен период от време. Книгата може да се чете бавно и това да не пречи на възприемането на информацията, смисълът не се накъсва. Книжното издание не може да ти предложи глас и динамичен образ, които да възприемеш наготово.
В настоящето конкуренцията не е чак толкова между книгата и останалите медии, а е по-скоро между книга и книга...
Защото печатната книга е в криза, откакто се появи дигиталната книга. Все повече хора предпочитат да не плащат за традиционна книга или да дадат много по-малко от реалната цена на продукта, затова просто си го изтеглят или поръчват от глобалната мрежа.
В книгоиздаването основен въпрос е какво мислят читателите, купувачите на книги. Важно е отношението към хората, дали то отговаря на изискванията им, как книгата достига до тях. Читателите са доволни, когато продавачите на книги са любезни и информирани.
САЩ са първенци в дигитализацията на книги: пазарът на електронни книги там достигна до 1 милиард долара за 2010 година, според проучване на Forrester Research. Експертите сериозно предупреждават книгоиздателите, че трябва да се вземат мерки и да се започне адаптация към променящия се пазар.Вицепрезидентът на Forrester Research- Джеймс Мак Куийви е категоричен, че динамичното преобръщане на пазара към цифровизация ще се случи много по-бързо в книгоиздаването, отколкото в останалите области на медийния бизнес.
Неблагоприятното положението на книгата в Америка е свързано с маркетинга на книгата. В книгата на Патрик Форсайт и Робин Бърн „Маркетинг в книгоиздаването“ проблемът е дефиниран много ясно. Въпреки всичките си преимущества книгоиздаването не може да се похвали с особено новаторство и сякаш не е бизнес, обърнат към бъдещето. Маркетингът е свързан с нововъведения, с творческо начало и нетрадиционни идеи във всяко ниво и всяко звено на издателската дейност. Именно това диференцира пазара, такъв подход гарантира успех. Най -добрият отговор от страна на засегнатата печатна книга от нововъведенията е да се бори срещу тях с други нововъведения. Най- популярните начини в момента са свързани със заглавието, формата, стила на оформяне на корицата, нов начин на разпространение или просто „имитиращ“ маркетинг („me- too”, когато се копират идеите на конкуренцията).
За да се развива книгоразпространението и да има интерес от страна на потребителя трябва да се правят проучвания. В по-развитите страни издателствата наблягат на маркетингови проучвания. Продажбите на книгите зависят от това, тъй като конкуренцията на пазара става все по-голяма и за разработването на нов продукт са необходими внимателно обмисляне и пазарно прицелване. Производството все повече се ръководи от клиента.
В сравнение с маркетинговите бюджети на други индустриални сектори, бюджетите за книгоиздаване обаче изглеждат малки. И все пак издателите трябва да продават на ефектни цени, така че да се осигурява максимално бърза възвращаемост на инвестициите. Специално в Щатите трудностите са следствие не само от разрастването на новите технологии. Има промяна в начина на ценообразуването, наложено от Споразумението на книжната мрежа NBA (Net Book Agreement). Преди единствено издателят е носил отговорност как неговите продукти ще се появят на пазара, вече не е така. Промяната влияе на издатели и автори, както и на всички търговци на едро и дребно.
В Европа дигитализацията на книгата не изглежда чак толкова масова. В статията си „ За бъдещето на книгата“ доц. д-р Милена Цветкова пише:

„Да, към момента в Европа опитите да се издават електронни книги са семпли и боязливи. Всички издатели чакат, ослушват се. Може би ги е страх, че и е-книгите ще последват краткия живот на mp3-ойките в резултат на бързия триумф на плейърите. Може би са предпазливи, защото все пак работят, за да печелят, а книгите не са като музиката – свалянето на “нелегални” mp3-ойки популяризира изпълнителите и ги радва с повече печалби от концерти. Докато качената в интернет версия на писмено произведение издателите усещат като заплаха за печатния му оригинал. „
Лично аз мога да споделя, че книгите в няколкото развити европейски държави, в които съм била, са изключително скъпи. Понякога няколко пъти по-скъпи от книгите, които се продават в България. Тук книгите все още се предлагат на достъпни цени. Забелязва се възроден интерес към книгата. Мога да дам примери от собственото ми обкръжение, тъй какво се случва там знам със сигурност. В София отвориха врати две много интересни кафе-книжарници, каквито доскоро бяхме гледали единствено по филмите. Едната се казва Paper Cake и се намира на ул. Раковски, а другата е на последния етаж на Orange Book Store на ул. Граф Игнатиев. Споменавам ги, защото много обичам да ги посещавам -можеш да си поръчаш нещо за пиене и да останеш колкото поискаш да си разглеждаш книжки по твой избор (подобно на библиотека всичко е тематично разделено и подредено, но разликата е, че в кафе-книжарницата можеш спокойно да се събираш с приятели и заедно да обсъждате интересна тема, без да притеснявате останалите посетители. Почти винаги няма свободни места и като се огледам виждам предимно млади четящи хора или такива, които с ентусиазъм разглеждат и обсъждат различни книги.
Изследванията дали българинът чете и колко да доста противоречиви. Ето какви резултати посочват от Алфа Рисърч з 2009 г. :

КОЛКО ЧЕТАТ БЪЛГАРИТЕ
Не четат изобщо 27,4%
Всеки ден 9,5%
Всяка седмица 15%
Четат по препоръка от приятел 61%
По препоръка на учител 1%

Според Националния статистически институт в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на всеки българин се е падало по-малко от една книга и по 47 вестника през 2009 г. Броят на заглавията при книгите и вестниците намалява през миналата година спрямо 2008 г.

И така нататък..изследванията, които разгледах, не ми помагат кой знае колко да заявя, че българинът не може без книга. Затова моите аргументи са лично-емоционални. Смятам, че бъдещето на книгата се определя от нейното настояще.
Дали ще е печатна или електронна книга – това го избира потребителят. Който иска да си пази очите и да помага на авторите да оцеляват, ще си купува книга, както правят традиционните читатели. Но за бъдещето са важни младите хора- те го изграждат.
Бъдещето на книгата? Ами то зависи от нашето бъдеще- докато има читатели, ще има и книги, всеки сам избира колко и как ще чете, важното е да се чете.
Не мисля, че книгата ще изчезне просто ей така, а също така не съм чувала досега да има сдружения от сорта на „Да помогнем на електронната книга да замести печатната“, по-скоро обратното. Много хора не искат това да се случи. Така че за в бъдеще ни чака разнообразие...





























Използвани източници:



Смит, Крис Коноли. Финансово управление за книгоиздатели.


Форсайт, Патрик. Бърн, Робин. Маркетинг в книгоиздаването.


Цветкова, Милена. Идеята – първата медия.


Цветкова, Милена. За бъдещото на книгата.

шУМЕН

В Шумен много шумно е.
Но този шум не е добрият онзи,
с който шшшуменско отваряхме
и падахме, но ставахме-
съучастници в безумни диалози.

Сега шумят коли, таксита, минарета,
мадами с токчета, но по пижами,
"кавалерите" приличат на момчета.

"Разперко" остана самотен,
но в нашите спомени- чичко страхотен!

'Now+here=nowhere"

Къде да избягам
като оттам идвам,
да викам ли за помощ?
нали те няма...

Обичам сутрините, започващи от вечерта

- Трябва да си тръгвам!
- Трябва.
- Тръгвам си.
-И аз си тръгвам.
- Тръгваме си един по един.
- Може и заедно...
- Тръгваме си един по един и се виждаме по обяд!
- Ако не си тръгна сега, няма да се видим.
- Хайде да си ходим!
- Тръгни си ти.
- Аз оставам.
- И аз...

Портрет на рекламите във в. "Шуменска поща", 1938г.

Курсова работа по дисципината История на българската журналистика.
Темата:
"НЕ Е РЕКЛАМА, НО Е ФАКТЪ!"
В ПОЩАТА НА 1938 г.


УВОД


RẺCLAME - „особен род обявление“
А. П. Николаев. Речник на чуждите думи.
Шумен, 1893.



„Самият термин „реклама“ е по-нов за българите, отколкото срещата им с явлението. Доколкото може да се прецени от базата на наличните данни, за първи път той е обяснен лексикографски в Речника за чужди думи, издаден в Шумен през 1893 г.“ 1
Думата „реклама“ произхожда от латинската clamare (викам). За пръв път е употребена през 1611 г. Във френско-английски речник, издаден в Лондон. Едва през 18-19 в. Започва да се възприема и използва в общоприетия смисъл.

Основи на модерната реклама в България поставя Софроний Врачански със своя сборник “Неделник“ от 1805 г.-първата печатна книга в новобългарската литература. Оттогава насам рекламата присъства и писмено: „Обявленията и рекламите нерядко заемаха близо страница от иначе ограничения обем възрожденските вестници“ .
Шумен е един от градовете люлки на рекламата. Според Схемата на географията на рекламите, показваща откъде идват рекламите в българския възрожденски периодичен печат, Шумен е на шесто място по продуктивност след Цариград, Русе, Пловдив, Букурещ и Браила. Дейното шуменско участие се развива още повече след Освобождението, когато рекламата намира почетно място в многобройните печатни издания. Едно от тях ще послужи за илюстрация на рекламната дейност от 1938 г.

"Шуменска поща" е вестник за културен и стопански напредък на гр. Шумен и околността му. Излиза всеки присъствен вторник и събота. Ред. Д. Радев . Шумен, п-ца Зора. 2°. Ц. 1 лв , год. аб. 80 лв. , 1200 тир. „Местен стопански и културнопросветен вестник. За всестранно издигане на Шумен и околията. Буржоазно-патриотичен, въздържан спрямо германофилския курс на правителството.“
Първият брой на вестника излиза на 26.12.1936 г. Изданието търпи промени през периода от шест години, в който съществува.От бр. 257 подзаглавието е „Вестник за култура, стопанство и общественост“, а от бр. 389 е променено на “Следпразничен информационен вестник“.
Съредактор още от началото е Г. Николов. Наименованието „шуменска поща“ следва тенденцията на „пощите“, появили се по модел на софийското издание „Вечерна поща“.
ПОРТРЕТ НА ВЕСТНИКА

„Шуменска поща“ се състои от четири страници, изпъстрени с разнообразна информация. Типично за информационно издание, на първа страница е водещата новина. Обикновено е свързана с важно събитие от Шумен и околия или такова от национален или световен мащаб.
Обявленията и отчетите, важни за местното население, са поместени на втора страница -например обявления на шуменски околийски съд, покани от тогавашните кина-Военно кино и кино „Одеон“,съобщения за художествени изложби, благотворителни кампани и др.
Впечатление правят периодичните отчети на различни държавни институции – годишен/месечен отчет на Шуменска популярна банка, на Околийското началство, предприятие „Кабиюк“ и др.
На страница трета е рубриката Стопански и политически преглед. Това е седмичен обзор на актуалните събития от България и света. В колоната за преглед на българските събития от бр. 104 пише: „Поради големите студове през Рождествените празници водопроводните тръби за противопожарната инсталация в новото сдание на Софийския университет са се пукнали, наводнили големия склад с книги, 900 тома от които били съвършено измокрени и, вероятно, ще останат негодни за употребление.“
Учудващо е, че в тези времена на трудно и бавно достъпна информация шуменските журналисти са били много добре осведомени. Mатериалите
им акцентират върху разнообразни аспекти от живота през 1938 г.

Голямата тема на 1938 г. е войната. В статията „Светът е объркан“ на Г. Николов на главната страница на бр.112 е подчертано безмислието на военната кауза: „В 1938 г. Всички европейски, азиатски и американски държави, вкл. Япония от тихоокеанската област се надпреварват в разходи за въоръжения, в които влагат всевъзможни новооткрити технически способи за по-страшно или по-голямо изтребление на народите и за разрушение на вековни материални блага и култури.
Светът е объркан! Нещо повече:някакво необяснимо безумие е обвзело водителите на просветение, уж, народи в Европа, Азия и Америка и ги тласка към страшно самоизтребление. А тръби се високо, че трябва мир!“ Какви пророчески думи в навечерието на Втората световна война.

В последния бр. 195-6 от 1938 г. На първа страница на „пощата“ е статията на Ангел Йорданов „Изминалата година“.Като уточнява,че „след всяко погребение се прави баланс на онова, що взе и остави мъртвецът“, авторът дава своята оценка на „изминалата година“: „От много ли време човечеството се радва на плодовете на науката, изкуствата и техниката, та е длъжно, по силата на някакъв договор с тайнствения Мефистотел да каже“Спри!“
На последната страница е хрониката Отвсякъде за всички, която се съобщава за общественокултурни събития (постановки, родителски срещи и др.), за дежурни аптеки. Изказват се и благодарности, и то напълно безплатно. Тук е и таблицата за спортните събития, съдържаща спортни новини и обяви. А в някои броеве има и исторически статии (за исторически събития и личности).
От бр. 107 на четвърта страница започва нова рубрика- Страница на нашите млади“. В нея се публикуват кратки разкази, стихотворения и др. авторски материали на шуменски младежи. В бр. 188 се казва: „Често днес започна да с говори за младежта. Наричат я златна и я красят с наи-добри епитети на добродетелта. Тя, родила се през бури и топовни гърмежи, днес расте и се оформява като личности...“
В процес на разглеждане на вестник „Шуменска поща“ ме впечатли богатата му проблематика и най-вече проницателността, остроумието и увлекателността, с които тогавашните журналисти заливат читателя. Още един типичен пример: „Никой просветвн човек в сегашния век не смее да отрече, че печатът е една непобедима сила и че пред неговия представител, вестникът, всеки сваля шапка с уважение, освен в страни, гдето културата е още новоразвита, а умовете и сърдцата-малки.“1

„НЕ Е РАКЛАМА, НО Е ФАКТЪ“ В ПОЩАТА НА 1938 г.

Реклами има на всяка една страница от вестника. Но не избрах да акцентирам върху тях просто защото са „навсякъде“. Рекламите в „Шуменска поща“ са интересно измислени, въздействащи, разнообразни (за контраст на повечето от сегашния рекламен поток).
Още през 1938 г. се рекламира всичко, съществува що в човешкия свят.
„Не е реклама, но е фактъ“е текстът, поставен над рекламите, сякаш, за да „маркира територията“ и да внуши на читателя потребител, че рекламата не е заблуда, а факт. Продуктът, който се предлага, е полезен, не е фалшив, а необходим- посланието на „пощата“, целяща да го достави на своите „получатели“.
Повечето реклами звучат като измислени от Николчо Файдата-“ първият и единствен декоратор на магазини и витрини чак до Балканската война“2, остроумен шегаджия. Диалогизираната реклама на сладкарница „Македония“ (вж. Приложение № 1). Едва ли е имало специализирана литература за реклама тогава, авторите прсто са използвали своята интуиция. Днес се знае, че диалогът е един от най- често срещаните начини за убеждаване.
„Рекламата се развива и процъфтява в диалогичните общества“1 Христо Кафтанджиев твърди, че „диалогът е по-необичаен и по-рядко срещан в печатната реклама и затова се забелязва по-бързо и по-добре“. 2
Рекламата с Петко и неговия събеседник е :
лесна за четене и възприемане:
представя ни реална ситуация от нашето ежедневие - непринуден разговор;
Предлаганите продукти – ТОРТИ, ПАСТИ, БАКЛАВИ, БИСКВИТИ са изписани в центъра, за да се разграничават ярко и да провокират желанието да си ги купиш. Сладкарница „Мекедония“ има и други рекламни съобщения (вж. Приложение № 2) . По случай Заговезни рекламира новите си ръчнонаправени халви на „умерени цени“.
Рекламират се и услуги (Приложение № 3). Модно Шивашко Ателие „ЗЛАТНИ НОЖИЦИ“ изработва по поръчка последен модел костюми и униформи. Бръснаро-фризьорския салон „ДАЛИЛА“ „НЯМА НУЖДА ОТ РЕКЛАМА“...
В ателие „ДИАМАНТ“ „заменят“ старите шапки с нови (Приложение № 4). Интересен е призивът в началото: „Любители на икономията!“ Рекламата е предназначена за пестеливи и практични хора, които биха се възползвали от химическото чистене, мнесто да си купуват нови дрехи.
В следващата печатна реклама (Приложение № 5) е използвана смесена комуникативна стратегия (думи + образ). Мик и Маус, разгледани като отделни, ни убеждават да посетим шапкарница „Последна мода“, като за оригиналност използват мерена реч.
Има и лек срещу „лошата миризма на краката“...Д-р Ранчев препоръчва преперата „СТЕЛА“ (Приложение № 6).
Бай Петко Куцаров приканва “мераклиите шуменци“ да си закупят от него „отличен поливан бял едър чесън“ (Приложение № 7).
„Гражданинът“ ще се възползва от промоцията а Димитър Мирянов (Приложение № 8) , само ако си купи не по-малко от тон и половина дърва за огрев. Тогава получава безплатна застраховка в дружество „Витоша“.
Рекламите във в.“Шуменска поща“ с нищо не преувеличават, назовават нещата с истинските им имена, подобно на третия шивач в следната история: „Трима модни френски шивачи – притежатели на ателиета на една и съща улица в Париж през 20-те години . Първият окачил табела: „Тук живее най-добрият шивач в Париж“, вторият написал: „Тук живее най-добрият шивач в цяла Франция, а третият обявил скромно: „Тук живее най-добрият шивач на тази улица“.3
В този смисъл рекламата е много по-въздействаща когато е факт, който лесно може да се докаже.
Последната реклама, която ще разгледаме, е тази на магазин „ФРИНА“ (Приложение № 9) .Доста сполучлива комбинация между благопожелания з а Новата година и изтъкване на предимствата на магазина. Рекламират се : „одеколони, пудри, кремове, помади“, които карат жената да се чувства щастлива и желана“.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

„Шуменска поща“ е един от шуменските вестници, които професионално участват в съграждането на съвременния български печат. Там, където рекламите присъстват все по-често и в по-голямо количество. Чарът на рекламите от 1938 г. Е , че са огледало на времето,в което са създадени.-време на културен подем и бистри умове.
Оскар Уайлд е казал: „Едно време книгите са били писани от писатели и са се чели от читатели. Днес книгите се пишат от читатели и никой не ги чете“.

Силно се надявам да не е бил прав...

ПРОТЕСТ ЗА КУЛТУРАТА ,22.06.10.

Национална художествена академия е поредното висше учебно заведение, лишено от полагаеми за образование пари.
Ще настъпят тежки за студентите и преподавателите промени:
съкращават се часове,
магистратурата от 3 става на 2 семестъра,
работното време ще е до 17 часа (не до 20,30, като досега), зимната вакнция ще е ДВА МЕСЕЦА!,
учебната година ще започва не на 1, а на 20 септември, намаляват се часовете за работа с модел,
намаляват се учителските заплати и студентските стипендии, а таксите за обучение си остават доста високи,
забавят се изплащания на пенсии на преподаватели,
няма да има командировъчни,
няма да има практики...
И това са само част от предвижданите глупости. Ако стане така, студентите няма да имат достатъчно време за работа (защото,за разлика от много други места, там се работи, и то доста), преподавателите-също,
представяте ли си: Националната ни художествена академия ще затворя врати в 17 часа, защото няма пари за ток...
Проблемът е там, че тази година всички пари за КУЛТУРА са спрени.
Закриват театри и училища, защото „няма пари“, не се отпускат почти никакви държавни средства за културни мероприятия!
На 22. 06. 2010 г. (вторник) от 10 часа сутринта ще има ПРОТЕСТ. Мястото е градинката пред Галерията на НХА на „Шипка“ 1 в София (градинката между СУ и Парламента (ууу)).

Ще протестираме :

ПРОТИВ намаляването на държавната субсидия за ВУЗ в актуализацията на бюджета за 2010 г. В Антикризисната си програма (т.8) от 10. 05.2009 г.) Парламентът е поел ангажименти да се грижи за българското образование, наука и култура, ще искаме изпълнение на тези ангажименти!
ЗА гарантиране на размера на държавната субсидия за ВУЗ в бъдеще!
ЗА приемане на закони, с които ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И КУЛТУРАТА да бъдат защитени като национални приоритети!
Претестът е законен, след внасяне на молба за разрешение там, където трябва, така че всеки, на когото малко или много му пука, да заповяда!
Утре, 22. 06. 2010 г, 10 часа, присъствието Ви е важно, просто има неща, които понякога трябва да се заявяват публично. Иначе ни превръщат в малоумници, които безшумно преглъщаме поредния „бахур“...(Няма как, сетих се за „Културата и бахура“ от „Улицата“ на Теди Москов...)

Да,Маски

Ето и първата театрална маска, която направих. Хартия и Ц-200.
И малко боички. Тъжна е като тъжната страна на нещата,не само в театъра.
Като си я сложих за пръв път на лицето не се почувствах точно тъжна,
видях странна смесица от обърканост, замисленост, тъга, доза ужас...
То май точно това е трагедията - манджа с грозде.

А за десерт сготвих весела физиономия.

Проект за печатна реклама по Графичен дизайн

Избрах да представя този проект, първо понеже харесвам марката Independent.

За пръв път видях логото на гърба на мой добър приятел, имам и сантиментални причини.
Тези дрехи се носят предимно от скейтъри, блейдъри, байкъри, тийнейджъри или пък вече не, хора, обичащи да прекарват свободното си време на улицата. Там практикуват любимите си обичайни занимания, срещат се с приятели, пият, пушат, пеят, свирят- живеят...

Момчето, което скача през прозореца, напомня за ъндърграунд типаж, такъв, който носи тениска на Independent. Той смело скача, разчупвайки норми на позволеното, може би забранени граници. Смел, силен, дързък, силен, подвижен, енергичен, независим, свободолюбив, авантюристичен по дух и действия, любопитен, инцидентен като скачане през прозореца е.

Героят от моята печатна реклама на продуктите на Independent прилича на хората, които биха си ги купили, визуално се идентифицира с тях, носещ кецове и широки панталони, което си е своеобразен отличителен дрескод за този вид хора.

Наблегнала съм на визуалната част на рекламата, тъй като визуалното най-добре привлича и задържа вниманието. Визуалният език въздейства по-бързо и по-трайно от вербалния, лесно се разкодира, освен това се и запаметява за по-дълго от краткотрайнта памет.

Преди в печатните медиите и в рекламата снимката е придружавала текста – сега е обратното.

Използвала съм за основа черно-бяла снимка на стена от къща с прозорец, над която съм надложила рисувана мъжка фигура, също черно-бяла. Логото на Independent изпъква с червеното и се откроява.

Вербалната част е обособена в типичното за комиксите поле-балон, за да си пасне с рисувания човек. Текстът на рекламното послание е на английски, защото реших, че по-добре ще пасне за слоуган на британската фирма Independent.

“Не искам да съм като другите.
Искам да съм различен...
Да бъда някой.“

Тези думи изричат посланието на визуализацията, обобщават приоритетите на момчето с тениската на Independent. Самото име на стоките значи „независим“ всъщност само си „говори“ за бунтарската идея.

Цветът на шрифта е получерен, шрифтовата фамилия е Египетски стил, гарнитурата е Rockwell. Наклонът е прав, без плътни серифи, водещи до пренасищане, има отворена форма на буквата, за да се чете лесно.

"На Д.."

Доскоро,
Драги,
До Друг Ден.
Довиждане!
До Днес?
Дори Дотолкова Дотогава. Досега, Дотук!
Догасва Достойнството, Донякъде Доловимо.
Доверието Довърши Доброто.
Докрай Доказахме Достолепието...
Достатъчно.

НОВИ ЛАМПИ

Това е "Тиква цигулка".




А това долу е "Колъо":)

ПРИЯТЕЛСТВОТО КЪДЕ Е

Измислено е: единственият начин да имаш приятел е да бъдеш приятел.

Който е безкористен приятел, е готов винаги за помощ в точния момент, честен е, толерантен, постоянен в думите и постъпките спрямо теб.
И като е такъв, безкористно му се доверяваш, вярваш, че няма да те прецака. Истинският приятел дава само искрени съвети, никога не мисли за собствено облагодетелстване от тях.
Вдъхва ти смелост и оптимизъм, ако случайно нещо си се запритеснил.
Хубаво е да има поне един такъв човек около теб, за да му споделяш всичко, което те прави щастлив или нещастен, да чувстваш, че уважението е взаимно, че и мълчанието никога не би ви било скучно заедно.
Има различни приятелства – вкъщи има приятелства, на улицата, по кафета, клубове и пейки, на масата, под масата, на думи и без думи, по планини, морета и полета се разхождат заедно също така.(и затова обичам природата и сред природата все повече и повече...)
Огледай се и скачай от прозореца, ама първо го затвори, изключвай ги вече тези фейс-б(окл)уци.
Истинските приятели
са ти купили вече бира,
щото ти пак нямаш пари
и не те заболяват очите
като ги погледаш 15 минути...

Бъдете на светло!

Правим тези и други лампи по поръчка.
Използваме рециклирана хартия, от която си правим конструкциите.
Забавляваме се от сърце, радваме се, че вършим нещо практично, за да сме на светло:)
Бихме осъществили и Ваша собствена светлинна идея!
Ваня и Антон

vania1988@abv.bg

СКУЛПТУРА ОТ СЪРЦЕ И КАМЪК

"Няколко млади скулптора се събрахме, за да изживеем заедно зимата на 2009/2010 година. И, тъй като животът ни е дълбоко свързан със скулптурата, си намерихме уютно място, за да творим, за да сме живи. В ателието по каменоделие на Национална художествена академия всички сме свързани от една идея. Борим се с камъка и най- вече със себе си. Тази борба е красива. Тя е нашата свобода в живота,тя е изкуството, за което се борим. Скулптурите, които създаваме от сърце и камък, са нашето действие във време когато уж нищо не се случва..."

"СКУЛПТУРА ОТ СЪРЦЕ И КАМЪК" се случва от талантливи приятели и колеги вече в продължение на три месеца. Нещо повече от, така че не съвсем симпозиум, ателие, където редовно се прожектират любими филми и се готви, място, където можеш просто ей-така да отидеш и да погледаш как се правят идеи от сърце и камък, и какво ли още не...

ТУК е това, (на) което случихме досега.


http://www.shiloto.com/

СТРАХотNo

Страхил отива в гората не да бере страх.
Иска да набере горски теменуги, за подарък, но не предполага, че онази огромна кафява мечка ще го изгледа така. Не че е страхлив, даже по пътя към гората се сеща за познатата поговорка- там за страха, мечката и гората...
Няма как – страх го е. Като се уплашиш, не си мислиш: „няма страшно“. Едно си представяш, друго ти се случва. Формулираш си в главата нещо ясничко, простичко, но идва мечката и разваля всичко.
А гората? Всъщност гората чия е? На човека или на мечката? И, въобще, какво се случва, когато се страхуваш от мечка в гората? После ще стане ясно. Сега- страх.
Така значи, страх. Кара ума ти да измисля това, което не искаш, а очите-да го виждат. Страхил вижда мечка.
Страхува се. Застанал, не мръдва, страхът не го пуска. Разтреперил го е, размекнал е краката, ръцете, мозъка му. Разтопил е смелостта му, вкаменил е разсъдъка му – лошо... И името му даже се страхува, нищо че е име на воевода. То това с човека и името е ясно. Човек прави неща, после им дава имена, прави други човеци, и на тях имена и така. Пък като ти дадат нещо с име можеш каквото си поискаш да му направиш. Ето- Страхил се страхува в гората. На всичкото отгоре някой нещастен шегобиец поставил табелка на едно дърво- „Надежда тука всяка оставете!“. Добре, че Страхил не я видя. Защото е влюбен в Надежда. Цветята щяха да са за нея. Свежа горска изненада за новата им квартира, цветя-разходка, цветя-букет от чувства...
Страхил иска да я няма мечката, за да се прибере в града. Страхът иска Страхил, мечката – също, Страхил иска надежда. Няма Надежда, няма и надежда! „На страха очите са големи“, Страхиловите- и те. Бадемово-кафяви, виждат всичко, дори несъществуващи мечки. Очите му се събират от страх в една гледна точка, но оттам нищо не се вижда...Всичко е скрито на тъмно, в главата му.
И мечката е там. А в Страхиловата глава няма място за мечки. Те са големи, неудобни, много лошо ръмжат, пречат му да спи, да мисли даже. Да, тежат му, не, ще му се пръсне мозъкът, за да няма повече какво да пият. Няма място за Надежда от тази мечка, Страхил трябва да я изгони, за да му е широко в душата, а също и в главата.
Мечката е всичко, дето му пречи да е щастлив, свободен, уверен, смел, безстрашен, откровен. Мечката е СТРАХ.
И Страхил се страхува да каже "не" на страха.
Страхува се, че, ако не набере цветя, Надежда ще му каже : „НЕ!“. Страх го е от това НЕ, от всички НЕ-та, които са едни и същи копеленца, стискат те за гърлото, хващат ти думичките и не ги пускат да излизат оттам, чува се само страх.

СТРАХотNO.

Страхил иска да махне всички ГЛАВни букви от главата си, да стане страхотно.
И чува мелодия вътре, в себе си( за да не казвам, че си пуска плейъра). Тя поизбутва мечката, настани се удобно в главата му, протегна се и извърши чудеса. Успокои Страхил, вдъхва му кураж и сила да удари един тежък шамар на страха. Мечката ли? Ами тя отива да си търси друг Страхил в гората. То нали страхиловци много и навсякъде ще се намерят...

Цветята стават безстрашно достъпни за Страхил, става светло като петно от майонеза, но не такова петно като тези страшните, дето Страхил току-що изчисти от себе си. А красиво петно.
Като думите, за които Страхил се сеща навреме. От малък си ги повтаря, радва се като ги чуе, пее си ги пред близки хора. Те са част от песен, която пък е част от една идеология. Връщат го при Надежда.
Като стана на въпрос, пропуснах да се представя. Знам, прави се в началото, но нищо. Тук му е мястото.
Надежда, приятно ми е!
Да, аз съм. Стахил дойде с букет теменуги в ръка и ме помоли да напиша за финал следното:

Страх ме е, когато нямам сили да летя,
страх ме е да бъда сам във подлата игра...