сряда, 4 август 2010 г.

Портрет на рекламите във в. "Шуменска поща", 1938г.







Курсова работа по дисципината История на българската журналистика.
Темата:
"НЕ Е РЕКЛАМА, НО Е ФАКТЪ!"
В ПОЩАТА НА 1938 г.


УВОД


RẺCLAME - „особен род обявление“
А. П. Николаев. Речник на чуждите думи.
Шумен, 1893.



„Самият термин „реклама“ е по-нов за българите, отколкото срещата им с явлението. Доколкото може да се прецени от базата на наличните данни, за първи път той е обяснен лексикографски в Речника за чужди думи, издаден в Шумен през 1893 г.“ 1
Думата „реклама“ произхожда от латинската clamare (викам). За пръв път е употребена през 1611 г. Във френско-английски речник, издаден в Лондон. Едва през 18-19 в. Започва да се възприема и използва в общоприетия смисъл.

Основи на модерната реклама в България поставя Софроний Врачански със своя сборник “Неделник“ от 1805 г.-първата печатна книга в новобългарската литература. Оттогава насам рекламата присъства и писмено: „Обявленията и рекламите нерядко заемаха близо страница от иначе ограничения обем възрожденските вестници“ .
Шумен е един от градовете люлки на рекламата. Според Схемата на географията на рекламите, показваща откъде идват рекламите в българския възрожденски периодичен печат, Шумен е на шесто място по продуктивност след Цариград, Русе, Пловдив, Букурещ и Браила. Дейното шуменско участие се развива още повече след Освобождението, когато рекламата намира почетно място в многобройните печатни издания. Едно от тях ще послужи за илюстрация на рекламната дейност от 1938 г.

"Шуменска поща" е вестник за културен и стопански напредък на гр. Шумен и околността му. Излиза всеки присъствен вторник и събота. Ред. Д. Радев . Шумен, п-ца Зора. 2°. Ц. 1 лв , год. аб. 80 лв. , 1200 тир. „Местен стопански и културнопросветен вестник. За всестранно издигане на Шумен и околията. Буржоазно-патриотичен, въздържан спрямо германофилския курс на правителството.“
Първият брой на вестника излиза на 26.12.1936 г. Изданието търпи промени през периода от шест години, в който съществува.От бр. 257 подзаглавието е „Вестник за култура, стопанство и общественост“, а от бр. 389 е променено на “Следпразничен информационен вестник“.
Съредактор още от началото е Г. Николов. Наименованието „шуменска поща“ следва тенденцията на „пощите“, появили се по модел на софийското издание „Вечерна поща“.
ПОРТРЕТ НА ВЕСТНИКА

„Шуменска поща“ се състои от четири страници, изпъстрени с разнообразна информация. Типично за информационно издание, на първа страница е водещата новина. Обикновено е свързана с важно събитие от Шумен и околия или такова от национален или световен мащаб.
Обявленията и отчетите, важни за местното население, са поместени на втора страница -например обявления на шуменски околийски съд, покани от тогавашните кина-Военно кино и кино „Одеон“,съобщения за художествени изложби, благотворителни кампани и др.
Впечатление правят периодичните отчети на различни държавни институции – годишен/месечен отчет на Шуменска популярна банка, на Околийското началство, предприятие „Кабиюк“ и др.
На страница трета е рубриката Стопански и политически преглед. Това е седмичен обзор на актуалните събития от България и света. В колоната за преглед на българските събития от бр. 104 пише: „Поради големите студове през Рождествените празници водопроводните тръби за противопожарната инсталация в новото сдание на Софийския университет са се пукнали, наводнили големия склад с книги, 900 тома от които били съвършено измокрени и, вероятно, ще останат негодни за употребление.“
Учудващо е, че в тези времена на трудно и бавно достъпна информация шуменските журналисти са били много добре осведомени. Mатериалите
им акцентират върху разнообразни аспекти от живота през 1938 г.

Голямата тема на 1938 г. е войната. В статията „Светът е объркан“ на Г. Николов на главната страница на бр.112 е подчертано безмислието на военната кауза: „В 1938 г. Всички европейски, азиатски и американски държави, вкл. Япония от тихоокеанската област се надпреварват в разходи за въоръжения, в които влагат всевъзможни новооткрити технически способи за по-страшно или по-голямо изтребление на народите и за разрушение на вековни материални блага и култури.
Светът е объркан! Нещо повече:някакво необяснимо безумие е обвзело водителите на просветение, уж, народи в Европа, Азия и Америка и ги тласка към страшно самоизтребление. А тръби се високо, че трябва мир!“ Какви пророчески думи в навечерието на Втората световна война.

В последния бр. 195-6 от 1938 г. На първа страница на „пощата“ е статията на Ангел Йорданов „Изминалата година“.Като уточнява,че „след всяко погребение се прави баланс на онова, що взе и остави мъртвецът“, авторът дава своята оценка на „изминалата година“: „От много ли време човечеството се радва на плодовете на науката, изкуствата и техниката, та е длъжно, по силата на някакъв договор с тайнствения Мефистотел да каже“Спри!“
На последната страница е хрониката Отвсякъде за всички, която се съобщава за общественокултурни събития (постановки, родителски срещи и др.), за дежурни аптеки. Изказват се и благодарности, и то напълно безплатно. Тук е и таблицата за спортните събития, съдържаща спортни новини и обяви. А в някои броеве има и исторически статии (за исторически събития и личности).
От бр. 107 на четвърта страница започва нова рубрика- Страница на нашите млади“. В нея се публикуват кратки разкази, стихотворения и др. авторски материали на шуменски младежи. В бр. 188 се казва: „Често днес започна да с говори за младежта. Наричат я златна и я красят с наи-добри епитети на добродетелта. Тя, родила се през бури и топовни гърмежи, днес расте и се оформява като личности...“
В процес на разглеждане на вестник „Шуменска поща“ ме впечатли богатата му проблематика и най-вече проницателността, остроумието и увлекателността, с които тогавашните журналисти заливат читателя. Още един типичен пример: „Никой просветвн човек в сегашния век не смее да отрече, че печатът е една непобедима сила и че пред неговия представител, вестникът, всеки сваля шапка с уважение, освен в страни, гдето културата е още новоразвита, а умовете и сърдцата-малки.“1

„НЕ Е РАКЛАМА, НО Е ФАКТЪ“ В ПОЩАТА НА 1938 г.

Реклами има на всяка една страница от вестника. Но не избрах да акцентирам върху тях просто защото са „навсякъде“. Рекламите в „Шуменска поща“ са интересно измислени, въздействащи, разнообразни (за контраст на повечето от сегашния рекламен поток).
Още през 1938 г. се рекламира всичко, съществува що в човешкия свят.
„Не е реклама, но е фактъ“е текстът, поставен над рекламите, сякаш, за да „маркира територията“ и да внуши на читателя потребител, че рекламата не е заблуда, а факт. Продуктът, който се предлага, е полезен, не е фалшив, а необходим- посланието на „пощата“, целяща да го достави на своите „получатели“.
Повечето реклами звучат като измислени от Николчо Файдата-“ първият и единствен декоратор на магазини и витрини чак до Балканската война“2, остроумен шегаджия. Диалогизираната реклама на сладкарница „Македония“ (вж. Приложение № 1). Едва ли е имало специализирана литература за реклама тогава, авторите прсто са използвали своята интуиция. Днес се знае, че диалогът е един от най- често срещаните начини за убеждаване.
„Рекламата се развива и процъфтява в диалогичните общества“1 Христо Кафтанджиев твърди, че „диалогът е по-необичаен и по-рядко срещан в печатната реклама и затова се забелязва по-бързо и по-добре“. 2
Рекламата с Петко и неговия събеседник е :
лесна за четене и възприемане:
представя ни реална ситуация от нашето ежедневие - непринуден разговор;
Предлаганите продукти – ТОРТИ, ПАСТИ, БАКЛАВИ, БИСКВИТИ са изписани в центъра, за да се разграничават ярко и да провокират желанието да си ги купиш. Сладкарница „Мекедония“ има и други рекламни съобщения (вж. Приложение № 2) . По случай Заговезни рекламира новите си ръчнонаправени халви на „умерени цени“.
Рекламират се и услуги (Приложение № 3). Модно Шивашко Ателие „ЗЛАТНИ НОЖИЦИ“ изработва по поръчка последен модел костюми и униформи. Бръснаро-фризьорския салон „ДАЛИЛА“ „НЯМА НУЖДА ОТ РЕКЛАМА“...
В ателие „ДИАМАНТ“ „заменят“ старите шапки с нови (Приложение № 4). Интересен е призивът в началото: „Любители на икономията!“ Рекламата е предназначена за пестеливи и практични хора, които биха се възползвали от химическото чистене, мнесто да си купуват нови дрехи.
В следващата печатна реклама (Приложение № 5) е използвана смесена комуникативна стратегия (думи + образ). Мик и Маус, разгледани като отделни, ни убеждават да посетим шапкарница „Последна мода“, като за оригиналност използват мерена реч.
Има и лек срещу „лошата миризма на краката“...Д-р Ранчев препоръчва преперата „СТЕЛА“ (Приложение № 6).
Бай Петко Куцаров приканва “мераклиите шуменци“ да си закупят от него „отличен поливан бял едър чесън“ (Приложение № 7).
„Гражданинът“ ще се възползва от промоцията а Димитър Мирянов (Приложение № 8) , само ако си купи не по-малко от тон и половина дърва за огрев. Тогава получава безплатна застраховка в дружество „Витоша“.
Рекламите във в.“Шуменска поща“ с нищо не преувеличават, назовават нещата с истинските им имена, подобно на третия шивач в следната история: „Трима модни френски шивачи – притежатели на ателиета на една и съща улица в Париж през 20-те години . Първият окачил табела: „Тук живее най-добрият шивач в Париж“, вторият написал: „Тук живее най-добрият шивач в цяла Франция, а третият обявил скромно: „Тук живее най-добрият шивач на тази улица“.3
В този смисъл рекламата е много по-въздействаща когато е факт, който лесно може да се докаже.
Последната реклама, която ще разгледаме, е тази на магазин „ФРИНА“ (Приложение № 9) .Доста сполучлива комбинация между благопожелания з а Новата година и изтъкване на предимствата на магазина. Рекламират се : „одеколони, пудри, кремове, помади“, които карат жената да се чувства щастлива и желана“.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

„Шуменска поща“ е един от шуменските вестници, които професионално участват в съграждането на съвременния български печат. Там, където рекламите присъстват все по-често и в по-голямо количество. Чарът на рекламите от 1938 г. Е , че са огледало на времето,в което са създадени.-време на културен подем и бистри умове.
Оскар Уайлд е казал: „Едно време книгите са били писани от писатели и са се чели от читатели. Днес книгите се пишат от читатели и никой не ги чете“.

Силно се надявам да не е бил прав...

Няма коментари: