ПИС (к)А МИ !

Там идва, там...Посяга, протяга, помага.
Малко време за себе си, пък много безвремие за никого.

Не звучи добре, ама нищо. Все някой трябва да го каже.

Малката с палката от себе си бяга. Пак до себе си да добяга.
Пенчо Славейков или 'this is the end, my only friend, the end?Кой каквото си мърмори по улицата.
Искам да свиря на флейта, не да не свиря на флейта!
Днес ми е ден за разход (К) и и помежду тях малко пис (К)ане. Мда, това К много работа върши. Онова дето го боли главата, много го боли главата. Лошото е, че онова с главата, оная, дето го боли, съм аз. Аз, дето ме боли оная. Боли, боли, ама колко да боли..

Моля те, кажи, че при теб е хубаво! За да знам, че ме разбираш наистина.

Стъмва се, тук става мрачно, хора притичват след кучетата (си).
„К'во рисуваш?“ - ми изкара акъла току-що един.
„'Ми..нищо не рисувам“-продължих да пиша аз.
И спрях да пиша аз.