КОПЧЕТО

.Тъй е то свободата .Да отидеш до магазина с последните стотинки за бира. Глътка, утеха, да не му мислиш много, кралимарковски смело, отпиваш, разбираш, че е прекрасно да има копчета. Да пък, копчета. Имаме си ги насякъде:
. дреха-копче
. чанта-копче
. микрофон-копче
. дистанционно-копче
. асансъор-копче
. кафе-копче
. пари-копче
мозък-копче
. Бира-копче не можеш така лесно да го натиснеш, да тръгне и толкоз. Да си призная, не знам има ли бира-копче, някой виждал ли е?
...Ами свобода-копче , дето „копче не можеш й кажеш“?

. Добрите копчета са си само копчета и толкоз, не бутони, които често наричаме копчета. Усложняваме си каквото можем, улесняваме каквото имаме... Копче-платмасово кръгло нещо с две дупки по средата, “да свързва двата края.“... на нещо си.

. Бях много малка като заобичах копче, баба ми шиеше всеки път по едно копче-прозрение някъде. Тези мозък-копчета, ей! Натискат,натискат,натискат...

Пък не сме един за друг. А за някой друг.

.И кръгла точка-копче за край ◙