вторник, 22 декември 2009 г.

В памет на Милорад Павич

Някои откъси от книгата му "Вътрешната страна на вятъра", които искам, но не мога да коментирам:

"Той беше половината от нещо. Силна,красива и талантлива половина от нещо, което може би беше по-силно, по-голямо и по-красиво от него. Беше следователно чаровната половина от нещо величествено и непостижимо. А тя, тя беше цялостна личност. Малка, неориентирана, не особено хармонична цялост, но цялост..."

"Съществува различна любов. Една може да се набоде само с вилица, друга се яде с ръка като скариди, трета трябва да се реже с нож, за да не се задавиш, а има и толкова чорбалива любов,че само лъжица може да ти помогне. Или пък се бере като ябълката, която е откъснал Адам."

"Всички ние сме зидари, ала ни е даден особен мрамор за зидане: часове, дни и години,а сънят и виното са хоросанът. И тежко на този, комуто ръждата изяжда златото в кесията и нощите изяждат дните му. Ще зида никое време.

Няма коментари: